България е отбелязала най-голям спад на необслужваните кредити сред държавите от Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЕ и ЮИЕ) през първото полугодие на 2023. Това показва последният доклад на Vienna Initiative – структура за наблюдение и координация на финансовата стабилност в региона, създадена от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Делът на необслужваните кредити в ЦИЕ и ЮИЕ е спаднал до 2.2% към юни 2023 г., което е 0.3 процентни пункта понижение на годишна база. В България намалението е с 1.5 процентни пункта до 3.8% като показателят на страната ни отново, както и в предходните доклади, е над средното равнище за региона. Единствената държава с ръст в дела на просрочените заеми е Украйна, където нивото им вече достига 38.9% (виж графиката). Необслужваните кредити намаляват в повечето държави в абсолютна стойност – средно с 6.8% за година.
Лошите заеми в общо 17 държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа намаляват с най-голям темп от 2016 г. насам, когато за първи път се публикуват данните на Vienna Initiative. В първия доклад средната стойност на просрочените кредити в региона е 7.2%. Най-осезаем спад за осем години има в Гърция – през юни 2015 г. необслужваните заеми в страната са 33.4% от кредитния портфейл, а същия месец на 2023 г. те са само 7.5% от активите в банковата система.
През първата половина на миналата година са реализирани малко на брой сделки за продажба на просрочени кредити от банки към специализирани компании. Спадът на необслужваните заеми през този период се дължи предимно на отписвания, преструктуриране и принудително изпълнение, отбелязват авторите на доклада. В България, по данни на Агенция за събиране на вземания, предложените за продажба вземания през 2022 г. са били на стойност 507 млн. лв., двойно по-малко спрямо 2021 г.
Докладът на Vienna Initiative предупреждава, че макроикономическите предизвикателства остават, включително нарастващите лихвени проценти и продължаващата инфлация. Най-вероятно, банковите активи ще бъдат засегнати от по-нататъшни сътресения в областта на кредитирането на недвижими имоти, необезпеченото потребителско кредитиране, както и от групи, които са се възползвали от подкрепа в периода на пандемията. Негативно влияние се очаква да има и от секторите, уязвими към инфлацията и цените на суровините.
Докладът подчертава, че регулаторите и банковият надзор трябва да бъдат бдителни за всякакви признаци на влошаване качеството на активите или увеличаване на необслужваните кредити във финансовия сектор. Според Vienna Initiative банките трябва да бъдат напълно подготвени за потенциални спадове в качеството на активите, като гарантират, че разполагат със стабилно наблюдение и управление на кредитния риск, подходяща класификация на заемите, точно планиране и адекватно провизиране.
Още новини четете 👉 ТУК.