Рамковите споразумения за продажба на необслужвани заеми набират популярност

Във финансовият свят е много важно да предвиждаш развоя на събитията, за да успееш. Дали става дума за точни прогнози или планове, по които да се движиш – без да знаеш какво те очаква, няма как да постигнеш добри резултати.

Точно това е основният мотив на компаниите за изкупуване на дълг да предложат на своите партньори услугата или рамкови споразумения. Те набират все повече популярност и в България, а Агенция за събиране на вземания (АСВ) ЕАД, част от норвежкия B2Holding, е сред лидерите в страната в този тип сътрудничество. Към момента компанията има осем действащи договора с водещи банкови и небанкови финансови институции. В последния си доклад в края на миналата година компанията-майка B2Holding също отбелязва силен ръст на сключените такива сделки, особено на по-развитите финансови пазари.

Предимството на рамковите споразумения e възможността и двете страни да постигнат дългосрочно възможно най-добра цена и оптимални условия по договора и да планират и бюджетират финансовите си потоци. Не на последно място, този тип споразумения пестят много време и усилия, които иначе са необходими за подготвяне на всяка отделна сделка и търг за продажба на просрочени вземания.

На развитите пазари делът на този вид споразумения в портфейла на B2Holding достига 50-70% и като цяло холдингът отчита растеж на този бизнес в различните региони, в които оперира. Така например през 2013 г. делът им в портфейла на норвежкия холдинг е бил само 3% от необезпечените вземания. През следващите години той расте значително, достигайки 29% през 2018 г. по предварителни данни.

Дългосрочните споразумения, наричани още forward flow (FF) са описани като перспективни и печеливши за двете страни и от международната консултантска компания PricewaterhouseCoopers (PwC). От компанията посочват, че FF са подходящи за потребителски заеми, защото водят до по-добро възстановяване на просрочените дългове възможно най-близо до номиналната им стойност. Тъй като споразуменията водят до редовно и навременно прехвърляне на лоши дългове, нараства възможността за успешното им събиране. От PwC отбелязват пряката връзка между „остаряването“ на просрочието и намаляването на събраното. Обяснено накратко – колкото по-стар е един дълг, толкова повече намалява вероятността да се събере в пълен размер.

Когато финансовата институция има споразумение, по него регулярно се прехвърлят за събиране заемите, категоризирани като лоши. В обратния случай – при липса на FF, се налага банката или небанковата компания да пакетира в отделни портфейли просрочените заеми и за всеки от тях да се обявява търг за продажба. Организирането на търга струва време и усилия и постигнатата цена е много под номинала.

Рамковите споразумения са широко използвани и от нефинансови компании като телекоми и доставчици на комунални услуги, където периодичните плащания от много на брой клиенти съставят основната част от паричния поток. В Западна Европа, а все по-често и в държавите от Централна и Източна Европа, доставчиците предпочитат сигурността на договора, вместо отлагането и преговорите за отделни портфейли. Има и една много важна причина – в България, а и в други държави, давността за периодични плащания от типа комунални – телекомуникации, ток, вода, е три години, при пет години за останалите задължения. Това изисква много по-бързи реакции, ако кредиторът иска да си събира задълженията. Преди години, когато настоящите специализирани компании за изкупуване на вземания все още не присъстваха на пазара, много от по-малките задължения към телекоми, кабелни и интернет доставчици, се отписваха, защото разходите по събиране бяха много по-големи от дълга. Това се отразяваше пряко на добросъвестните платци и накрая – върху финансовото състояние на компанията. С навлизането на големи чужди компании, които носят опита и практиката на развитите икономики, събирането на просрочени дългове става много по-евтино и лесно.

По всичко личи, че рамковите споразумения ще бъдат следващото ниво за по-бързи и ефективни услуги, с по-малко разходи.