Необслужваните бързи кредити в българския финансов сектор продължават да намаляват, при ръст на отпуснатите нови заеми, показват данните на БНБ. Намалението на просрочените заеми е и в абсолютна стойност, и като дял от портфейлите на компаниите. По данни на БНБ към края на март небанковото кредитиране за пръв път надминава стойността на 4 млрд. евро, с 2.26% ръст само за три месеца и близо 17% за една година. 

В края на март необслужваните заеми са намалели с 4% за тримесечие и с 6.13% на годишна база (виж графиката). Като дял те са на най-ниското си ниво от септември 2024 г. насам. В небанковите заеми влизат както типичните бързи кредити, така и потребителски заеми на банкови групи, които изнасят този тип кредитиране в отделни дружества. 

Най-голям ръст има при заемите със срок от 1 до 5 години – за една година те са нараснали с близо ⅓. Спад обаче има при най-краткосрочните – тези с матуритет до 12 месеца. На годишна база обаче всички видове небанкови заеми отбелязват ръст. 

Не толкова безоблачно се развива пазарът на финансов лизинг – там има леко увеличение на просрочените кредити. Делът им обаче традиционно остава нисък като дял от общия портфейл. Според статистиката на БНБ в края на март 1.77% от всички вземания във финансовия лизинг са били просрочени. Ръстът на годишна и на тримесечна база е сходен – малко над 10.5%. По-силно повишение е имало през септември, но след това необслужваните заеми са паднали. В същото време пазарът продължава да расте без прекъсване за поредно тримесечие и достига близо 3.9 млрд. евро.