Тенденцията за намаляване на проблемните кредити в българските банки продължава. По последни данни на БНБ заемите, определени като „лоши“ и „преструктурирани“, са паднали до ниво от 8.9% към края на юни. В същото време кредитирането продължава да расте.

В сравнение с края на миналата година спадът е с 3.5 процентни пункта. Корпоративните заеми, без тези на финансови компании, продължават да имат най-голям дял просрочия и преструктуриране – 9.5%. Потребителските на домакинствата с просрочия са 8%, а ипотечните – почти 9%. Ако се извадят заемите от типа „овърдрафт“ за фирми и домакинства, делът на проблемните е 11.5%, като това включва и левовите, и заемите в друга валута. Овърдрафт се ползва за оборотни средства, краткосрочен е и се начисляват лихви само върху ползвани суми, а не върху предварително определени, както е с класически заеми. Фирмите често прибягват до овърдрафт при нужда от оборотни средства в кратък период.

За лоши кредити се смятат тези, които не са обслужвани над 90 дни и повече, т.е. по тях вече няма плащания. В тримесечната статистика на Централната банка данните за тях са обединени със заемите, които са предоговорени, т.е. те се обслужват, но при различни условия, тъй като клиентът има затруднение да плаща.

Последните данни за лошите кредити, без преструктурираните, са от края на 2018 г. и показват ниво от 7.5%, продължавайки тенденцията на спад. По-голяма роля за високия дял имат фирмените заеми, по-малка – потребителските и ипотечните.

Към края на първото полугодие обемът на кредитите вече е над 56 млрд. лв., като увеличението на годишна база е с близо 6%. Заемите със срок до една година намаляват, докато тези за над пет години растат – с повече от 10% за година. Това се случваше и в предишни тримесечия и е показател, че все повече потребители се чувстват достатъчно спокойни, за да планират дългосрочно.

Още новини четете тук.