Делът на европейците, които плащат навреме сметките си, продължава да се увеличава и през миналата година, показва най-новият Европейски доклад за потребителските плащания (ECPR). През миналата година 76% от европейците са успели да погасят задълженията си навреме, с 2 процентни пункта повече, отколкото през 2024 г. и много над стойността от 2023 г., когато делът им падна до едва 63% – най-ниският за последните години. Липсата на пари е водеща причина за забавяне на плащанията – 40% от европейците не са съумели да се издължат поради тази причина, точно колкото и през 2024 г. По-малко обаче са тези, които не си плащат, защото са забравили (виж графиката).
След няколко трудни години, европейската икономика показва несигурно, но видимо подобрение. Повечето потребители връщат финансовата си увереност, особено за покриване на ежедневни разходи, се посочва в доклада. Много европейци обаче остават несигурни доколко устойчиво е възстановяването. Икономическите предизвикателства остават – бавен растеж на заетостта, по-малък брой свободни работни места и ръст на безработицата в някои държави. Силният ръст на заплатите в ЕС и Великобритания помага за възстановяване на покупателната способност, сочат данните от проучването.
Увереността да се платят навреме задълженията варира силно според финансовия статус – 84% от хората с високи доходи нямат проблеми с плащането на всички сметки навреме и могат да покрият неочакван разход от 400 евро. Това обаче важи само за малко над половината от хората с ниски доходи. Забелязва се и системен проблем при пропускането на плащания – само четвърт от хората са пропускали редовно да се издължат през 2024 г., а през миналата година това вече са били повече от половината европейци. Според доклада това е най-високият дял, откакто се прави такова проуване, т.е. от 2019 г. насам.
ЕС е разделен по отношение на задлъжняването – облекчената парична политика помага за подобряване на жизнения стандарт в държави, където инфлацията го позволява. Според експертите, цитирани в ECPR, цените на храните и услугите остават високи. Близо половината от запитаните в анкетата споделят, че високите цени и разходи за живот в последните години трайно е засегнала финансовото им благополучие. За почти една трета това е повлияло и на психическото им здраве.
Спестяването като финансов буфер не е приоритет за всеки европеец и има значителни различия между държавите. Обяснението, според доклада, е високата инфлация в някои страни, валутни рискове, както и културни причини и наличие на социални помощи. Положителна взаимовръзка има между държави, в които повече хора спестяват, и тези, които са по-малко засегнати от икономическа нестабилност. Например – промените в икономиката засягат по-силно хората от Южна Европа, както и част от Централна – Полша, Чехия, Чехия, Словакия, Унгария, наред с Финландия. Най-много спестявания обаче има в Северните държави, в Швейцария и Австрия. Изключение са Испания и Италия – там хората спестяват редовно, но и се чувстват засегнати от икономически сътресения. По-младите поколения са и повече засегнати от липса на средства – 52% от затруднените в плащането от т.нар. Z-поколение, са забавили сметки и вноски заради липса на средства през миналата година. През 2024 г. това е била причина само за 20% от хората с просрочия от това поколение.
