Двойно увеличение на изкупените просрочени вземания има през първото полугодие, показват данни на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). Обемът на изкупения дълг е достигнал 1.18 млрд. лв. за януари-юни, при 585 млн. лв. в същия период на миналата година.

Според Асоциацията основната причина са няколко сделки на банки, продали големи портфейли от кредити. Наблюденията им са, че активността при продажбата на задължения като цяло е висока. Сериозен спад има при междуфирмената задлъжнялост, където делът на навременното платените фактури леко се покачва – до 77% през тази година, с 1 процентен пункт над миналогодишното ниво. Тенденцията е сходна и в цяла Европа, а от АКАБГ отчитат, че българските компании имат най-добрите показатели по редовност на плащанията от шест години насам.

„По отношение на изкупените вземания очакваме за тази година да има ръст в обема им. Предварителните ни прогнози са за около 2 млрд. лв. или малко над 2 млрд. лв. общо продадени портфейли, буквално от всички сектори – обезпечени и необезпечени кредити от корпоративния сектор, малки и средни предприятия и ритейла, може би с по-малко участие на ипотечните кредити на физически лица“, коментира Димитър Бончев, изпълнителен директор на Агенция за събиране на вземания (АСВ) ЕАД, част от норвежкия B2Holding. АСВ е член на Асоциацията на колекторските агенции.

Според Бончев в следващите години, при благоприятно развитие на икономиката, е логично обемите да намалеят. По думите нова тенденция от последните години е вторичният пазар на вземания, както и подписването на все повече рамкови договори.

АСВ, освен пионер сред компаниите, предлагащи такива споразумения, е лидер и по брой активни договори.

„Виждаме, че се увеличават обемите, продадени по силата на такива договори и очаквам този ръст да остане стабилен и през следващите година-две. След кризата банките изчистиха много от лошите си заеми, чрез продажбата им на търгове с големи пакети. Такива търгове наблюдаваме дори и в момента, а рамковите споразумения са следващия етап  – с тях регулярно кредиторите продават просрочени вземания“, обясни Димитър Бончев.

Рамковите споразумения имат няколко основни предимства, като основното им е минималният разход на време и средства. При тях има регулярна продажба на просрочени вземания към специализирана компания и така дълговете не се трупат в балансите на финансовите институции. Не на последно място и цената на подобни, по-ранни сделки, е значително по-висока, отколкото ако се чака много време след просрочието.

Според проучването на АКАБГ през тази година намалява делът на задлъжняване, свързано с банкови и застрахователни продукти, за сметка на натрупването на дълг заради небанковите заеми, комунални услуги, телекомуникационни продукти и лизинг на стоки.

Още новини четете тук.