България продължава да е сред държавите с най-голям дял на хората в риск от социална изолация и бедност, показват данни на Еurostat за 2023 г . Общо 30% от българите живеят в лишения – само с 2 процентни пункта под дела в Румъния.
Статистиката изследва общо 13 показателя, по които се преценява дали домакинството е социално и материално изключено. Ако покрива поне 7 от тях, се счита, че живее в притеснение. Сред тях са невъзможност да посрещнат неочаквани разходи, затруднение с плащането на сметки, ипотека или наем, навременно плащане на заеми.
Средното ниво за ЕС е 21.4%, а рискът от бедност е по-голям за жените, за младите, тези с ниско образование и безработните. Проблемите обаче засягат и част от работещите, включително и такива на непълен работен ден. Според данните над една пета от семействата с малки деца са в риск. Около 25% от децата също попадат сред тези с потенциални финансови и социални проблеми. Данните за ЕС показват увеличение на домакинствата, съставени от един човек, на самотните родители и спад на двойките с деца.
Разходите за жилище и битови сметки са се повишили като дял от разполагаемия доход. Ако в началото на 2022 г. за това са отивали малко над 15% от всички разноски, година по-късно този дял се качва над 17%.
Анализът на Eurostat показва, че между 2021 и 2022 г. делът на домакинствата, които лесно могат да посрещнат разходите си, леко намалява – от 27.3% до 24.1%. От друга страна обаче слабо спада и делът на онези, които имат трудности с покриването на сметки и обичайни разходи – с 0.2 процентни пункта, до 6.8%. В България над 80% от хората срещат някакви затруднения да свържат двата края, при близо 90% в Гърция.
Интересното е, че в еврозоната средният процент на хората в риск от бедност е малко по-висок от този на целия ЕС – 21.6%, според данните на Eurostat. Сред държавите с висок дял попадат членки на еврозоната като Гърция, Испания, Италия. В същото време ниски са нивата в някои страни извън паричния съюз като Чехия и Полша.
