Ръст на кредитния портфейл и на необслужваните кредити отчита Българската народна банка (БНБ) в редовния си доклад за българската банкова система за първото тримесечие на годината. Отпуснатите заеми от българските банки и клонове са нараснали с 4.1%, съвсем малко под ръста, отбелязан в края на миналата година. В същото време брутните необслужвани кредити са се увеличили със 7%, а делът им в портфейла е нараснал с 0.01 процентни пункта до 3.3%. Ако се приспадне обезценката, ръстът на необслужваните заеми е 6.5% за тримесечие, до 1.1 млрд. евро.
През първото тримесечие на 2026 г. определяща за условията във външната среда остава устойчиво високата степен на несигурност, подсилена от военните действия в Близкия изток и отражението им върху световните енергийни пазари, посочват от БНБ. Нарушаването на доставките и поскъпването на енергоносителите увеличават рисковете за икономическия растеж и финансовата стабилност, както и от инфлация заради непреки и вторични ефекти. БНБ припомня, че през юни Европейската централна банка (ЕЦБ) увеличи основните лихви с 25 базисни точки и не се ангажира с прогнози за движението на лихвите занапред.
В рамките на България икономическият ръст е движен от частното потребление, висока заетост и ограничено предлагане на труд заради неблагоприятни демографски процеси. Това оказва натиск за увеличаване на заплатите, което в комбинация с висока кредитна активност води до повече потребителски разходи, се посочва в доклада на БНБ. Очакванията са инфлацията да расте, а външен фактор за това е поскъпването на горивата. Вътре в страната нарастването на разходите за труд и единица продукция, както и силното частно потребление, също допринасят за ръст на цените.
БНБ посочва, че условията на пазара на труда и нарастващите доходи, както и ниските лихви, продължават да подкрепят търсенето на жилищни кредити от домакинствата. През първото тримесечие ръстът се забавя. Според надзора капиталовата позиция на банковата система е стабилна, а всички кредитни институции покриват капиталовите изисквания. Все пак БНБ увеличи през март нивото на антицикличния капиталов буфер на 2.25%. Увеличението ще влезе в сила от второто тримесечие на 2027 г. Това е един от малкото инструменти, с които БНБ може пряко да въздейства на паричния пазар и кредитния пазар в България, тъй като членството в еврозоната, а преди това и Валутният борд (тогава БНБ можеше да влияе и чрез минималните задължителни резерви, което в еврозоната е прерогатив на ЕЦБ), не позволяват самостоятелни директни намеси на централната банка.
