Олаф Дален Зал е член на борда на директорите на норвежкия B2Holding, който е собственик на една от най-големите колекторски компании в България – Агенция за събиране на вземания (АСВ). Зал има повече от 30 години опит във финансовата индустрия, като е преминал през различни мениджърски нива. Магистър е по икономика от Норвежкото училище по икономика (Norges Handelshøyskole NHH) в Берген. Компанията е в топ 10 на най-големите инвеститори в изкупуване на вземания в Европа, като към септември миналата година е придобила портфейли за 1.26 млрд. евро, а събираемостта достига до 67.5 млн. евро за деветмесечието. Сред големите покупки в България от последната година са два портфейла лоши заеми на Уникредит Булбанк за общо 176 млн. евро. Олаф Дален Зал даде ексклузивно интервю пред една от водещите бизнес медии в България – „Капитал“ (capital.bg).
Какви са очакванията ви за пазара на дългове в България през тази година?
Очаквам банките в страната да се възползват от възможността да подобрят балансите си чрез продажбата на портфейли от необслужвани задължения. Тоест смятаме, че броят на тези сделки ще се увеличи в унисон с тенденцията в региона. Прогнозата ни е също така и за нарастване на обема на продадените дългове, който през 2018 г. ще надхвърли 1 млрд. лв., основно заради активността на банките.
И миналата година прогнозата беше за милиард, но той така и не бе достигнат…
Така е, но сега има няколко фактора, които гарантират, че това ще се случи. На първо място, почти половината от тази сума вече беше постигната в първия месец на тази година. Отсега се задават още най-малко 3-4 търга от банки, които се подготвят да предложат по-големи портфейли на обща стойност 450 млн. лв. в близките 3 до 6 месеца.
Другите фактори, които ще влияят върху пазара на дългове, са, от една страна, нивото на необслужваните кредити в корпоративния сектор, а от друга – политиката на централната банка по отношение на лошите кредити в системата. В България процентът необслужвани фирмени заеми е един от най-високите в Европейския съюз и това ограничава кредитирането за бизнеса. В същото време новите европейски изисквания за провизиране на просрочените задължения, по които се води регулаторът, ще вдигнат чувствително разходите на банките за поддръжка на такива масиви от лоши вземания, още повече че изискванията са за още по-голяма степен на консервативност при отпускането на нови заеми.
Къде сме ние в сравнение с другите пазари, с които се конкурираме и сравняваме?
Бих казал, че в Западните Балкани пазарите са по-добре развити от българския. Също в Румъния, където банките продават по-често и излизат портфейли, обезпечени с ипотеки. Смятаме, че в България тепърва ще се развива вторичният пазар на дългове, което ще предложи още една възможност за растеж.
Какъв тип задължения очаквате да се предлагат на пазара за продажба?
През тази година смятаме, че ще видим повече обезпечени корпоративни заеми и дългове на малки и средни предприятия. Разбира се, ще продължат и търговете за потребителски вземания, които вече се провеждат регулярно.
Как смятате, че прогнозираните търгове за милиард лева ще се отразят върху конкуренцията на пазара и цените?
По отношение на цените тенденцията е за повишаване и тя е движена от два фактора. На първо място, банките започнаха да продават по-качествени портфейли с по-малки просрочия. На следващо място, причина за покачването на цените е конкуренцията между компаниите за изкупуване на вземания и увеличаващата се ликвидност в сектора.
По отношение на конкуренцията – тя рязко се увеличава. Няколко финансово силни играчи увеличиха покупките си, с което подобриха пазарния си дял и оказаха натиск върху цените. Други, традиционно фокусирани само върху събирането на вземания, също предприеха покупки. Настъпването на нови чужди играчи е знак, че пазарът на покупка на дългове е сред бързо растящите в България.
Имате ли препоръки какво може да се подобри на пазара на дългове?
За чуждите инвеститори в необслужван дълг е много важно да има прозрачност, предвидима и сигурна бизнес среда, солидна регулаторна рамка и ефективна съдебна система. Видяхме няколко инициативи, които целят подобряване на процесите, свързани с работата с клиенти с неплатени задължения, които обаче нарушават баланса на интересите между кредитори и кредитирани – например промените в Гражданския кодекс и идеята за 10-годишната абсолютна давност на задълженията за физически лица.
Ние се радваме да видим, че все повече банки възприемат добрите практики за организиране на търгове за портфейли, като наемат опитни консултанти от голямата четворка, което помага за повече прозрачност и постигане на по-добри цени и за двете страни.
Какви са плановете на B2Holding в България за тази година? Очертали ли сте някакви цели пред местния екип? Бихте ли купили някой от конкурентите си на пазара?
Целта ни е да увеличим активността си в региона на Югоизточна Европа и да бъдем сред водещите играчи на пазарите, на които сме стъпили. В България сме в ранна фаза от присъствието си, едва една година измина от придобиването на Агенцията за събиране на вземания. Екипът тук е отличен и вярваме, че достъпът до капитал, който предоставихме чрез сделката, ще подобри значително възможностите му. Не сме поставяли конкретни цели, защото смятаме, че екипът на място знае най-добре какво е постижимо и резултатите за последните три години говорят за амбициозна работа. Не смятаме да придобиваме още компании в България. Наскоро разширихме експанзията си в Кипър и Испания, така че вече работим на 21 пазара.
Източник: Капитал