България влиза в еврозоната като една от държавите с най-ниска задлъжнялост, както по размер на държавния дълг, така и като задължения на домакинствата, което ще се отрази благоприятно на показателите за задлъжнялост на държавите от валутния съюз, ползващи единната европейска валута. Това показват данните на Евростат и Европейската централна банка.    

На 1 януари 2026 г. България официално ще стане 21‑ият член на еврозоната, след като на 4 юни Европейската комисия (ЕК) гласува положително за кандидатурата й, а на 8 юли Европейският парламент и Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) одобриха и формално присъединяването на страната към паричния съюз. 

България се отличава с най-нисък публичен дълг не само сред държавите от зоната на еврото, но и в целия ЕС. Към края на 2024 г. държавният ни дълг е 24.1% от брутния вътрешен продукт на страната, което е второто най-ниско ниво в ЕС, след Естония (23.6 %) и пред Люксембург (26.3 %) и Дания (31.1 %). Към края на март тази година показателят на страната ни спада до 23.9% от БВП, което я нарежда като първенец сред общо 27 европейски държави. След нея остават Естония (24.1%) и Люксембург (26.1%). За сравнение средната стойност на държавния дълг към БВП в еврозоната е почти 88%, а тази в ЕС – около 81 на сто, което означава, че еврозоната и ЕС са три пъти и половина по-задлъжнели от най-новия член на валутния съюз в рамките на ЕС. 

България поддържа тенденция на нисък публичен дълг от две десетилетия и половина. Независимо от номиналното нарастване на публичния дълг през последните години, породено от бюджетните дефицити и тегленето на нови заеми, с нарастването на доходите и отчитания икономически растеж страната ни продължава да е сред отличниците по този показател в съотношение към БВП, както е коректно да се измерва дълга на една държава. Нещо повече, домакинствата в България също сред най-малко задлъжнелите в еврозоната и ЕС. Според данни на CEIC към края на 2023 г. дългът на българските домакинства е 27.8% от БВП, което го прави сред най‑ниските в ЕС и многократно под средните европейски стойности (~60–100%). И тук, както при публичния дълг, в исторически план българските домакинства подхождат внимателно и консервативно в сравнение с европейските си аналози от десетилетия. Най-високата стойност на задълженията на домакинствата в България е отчитана през 2009 г. – малко над 34%, но дори и на този „връх“, семействата в България остават далеч по-малко задлъжнели спрямо останалите в ЕС и еврозоната. 

Ниското ниво на публичния дълг и този на домакинствата осигуряват финансова стабилност и спокойствие на публичните и личните финанси в България, и гарантират кредитоспособност на прага на еврозоната. Остава рискът от повишаване на задлъжнялостта с оглед перспективите бюджетните дефицити да продължат в следващите години, което се очаква да увеличи публичния дълг. По-лесният достъп до кредитиране от последните години, който се очаква да е още по-улеснен с влизането в еврозоната, излага на сходен риск и личните и семейните финанси на българските домакинства.

Още новини четете тук.