Ликвидността е основна грижа за българските компании и е изключително ограничена за много бизнеси, отбелязва последният European Payment Report (EPR), посветен на последиците от COVID-кризата през тази и миналата година. 

В България 58% от анкетираните мениджъри заявяват, че имат притеснения за ликвидността в сравнение с 49% средно за Европа. През 2020 г. българската икономика се сви с 4.2%, като пандемията се отрази на износа, но с държавни помощи бяха запазени работни места и доходите на домакинствата от най-лошите удари на кризата, смятат експертите. 

Почти половината (47%) от анкетираните очакват финансово затруднените длъжници да бъдат основното предизвикателство пред ускоряването на плащанията през следващата година. Това е с шест процентни пункта над средното за Европа. Закъснението в плащанията пречи и на плановете за наемане на нови служители, става ясно от доклада. Половината от българските компании признават, че просрочените задължения са сериозна пречка пред стратегическите им планове за растеж. Също толкова са бизнесите, за които закъснението в плащанията означава да ограничат назначаването на нови служители, а за 37% дори се налага да освобождават персонал. Няма изгледи проблемът да се реши скоро – за 67% очакванията са рискът от забавени плащания от техни контрагенти да се увеличи в следващите 12 месеца.

Последиците от просрочените задължения са специфични за всяка организация, но компаниите все повече ги възприемат като обществен проблем, който изисква регулация, показват данните от проучването за цяла Европа. Бизнесът също така търси вътрешни ресурси, с които да намали удара от тях и да си осигури финансова стабилност. Според 69% от фирмите големите бизнеси са отговорни пред обществото в това да подсигурят навреме плащанията си към по-малкия бизнес. Mалко над половината от европейските фирми споделят, че големи компании са искали от тях срокове за разплащания, по-дълги, отколкото би им било удобно. Увеличава се и делът на фирмите, които подкрепят въвеждане на ново законодателство в сравнение с миналогодишния доклад. Нагласите варират в различните държави и индустрии. В България например са най-много желаещите да има ново законодателство (69%), докато в Ирландия промяна искат малко над половината запитани.  Подобен ход се подкрепя в най-голяма степен в хотелиерството и ресторантьорството, както и в транспорта, логистиката, фармацията, медицинския сектор и биотехнологиите.

Като цяло в Източна Европа компаниите се чувстват силно засегнати от COVID-19. Закъснелите плащания са остро предизвикателство за тях, което затруднява развитието им и внедряването на иновации. Голям е делът (70%) на тези, които казват, че по-бързите разплащания ще им позволят да увеличат инвестициите в дигитални иновации. Почти толкова е делът и на тези, за които навременни плащания ще означава експанзия на продукти и услуги, а според 43% положителният ефект ще бъде наемане на повече служители. Интересното е, че в България и Хърватия оптимизмът спрямо ваксинирането е най-слаб – само 18% очакват положителен ефект върху бизнеса си от разширението на покритието.