Един от всеки трима в Европа (35%) губи доходи като пряко следствие от COVID-19, а близо половината от жителите на континента (47%) са изключително притеснени за личните си финанси, като никога досега, сочат данните в новия Европейски доклад за плащанията на потребителите. 

Заключенията в доклада се основават на проучване сред 24 000 потребители от 24 държави, направено в периода август-октомври. 

На регионално ниво най-сериозно засегнати от коронакризата са доходите на жителите на държавите в Южна Европа – личните финанси на 49% от гърците са пряко засегнати от COVID-19, като след тях по този показател се нареждат португалците (47%), италианците (47%) и испанците (43%). Отражението на коронакризата върху доходите на северноевропейците е най-слабо, става ясно от данните в доклада. Едва 19% от жителите на Дания споделят, че са претърпяли финансови загуби като пряко следствие от COVID-19. 

Почти всеки втори (47%) от анкетираните е на мнение, че сметките му растат по-бързо от доходите. Една четвърт (25%) от участвалите в проучването заявяват, че след като платят сметките си, разполагат с не повече от 10% от месечната си заплата. Сериозно засегнати от кризата са и семействата с деца. Половината от родителите в Европа признават, че никога досега не са били толкова притеснени за финансовото си състояние, а при 43% от тях доходите са намалели в резултат на пандемията. Спад на средствата има и при 32% от анкетираните, които нямат деца. 

Под сериозен натиск са и домакинствата с по-ограничени доходи. Според проучването, 40% от анкетираните потребители с по-ниски годишни доходи са на мнение, че кризата се отразява негативно на бюджета им. Това се споделя също от 35% от гражданите със средни доходи и 32% от тези, които получават по-високи от средните за Европа доходи. Най-потърпевшите търсят различни начини, за да компенсират намаляването на приходите си: 57% от тях са свили ежедневните си разходи; 21% търсят допълнителна или почасова работа; 16% вземат заеми от приятели или близки. Независимо от кредитната ваканция, която позволява на потребителите да отложат вноските по заемите или други плащания, едва 9% от анкетираните, които са изгубили доходи заради COVID-19, са се възползвали от тази възможност. Тези, които решават да я използват, най-често отлагат вноски по кредитни карти, овърдрафти и потребителски заеми, за ипотеки или наеми. 

Някои потребителски групи са взели нови кредити през 2020 г. заради намаляването на разполагаемите доходи в резултат на продължаващата пандемия. Около една пета (21%) от анкетираните са теглили заем, за да платят сметки в последните шест месеца, което е с 25% по-малко спрямо 2019 г. Въпреки възможността да вземат кредити при рекордно ниски лихви в голяма част от Европа, две трети (65%) от хората са по-предпазливи от обикновено при вземането на заеми, показва проучването.

Поради факта, че доходите на потребителите намаляват в повечето европейски държави, всеки трети (34%) от анкетираните казва, че спестява по-малко, отколкото преди кризата. От проучването става ясно също, че пандемията от COVID-19 се отразява по различен начин на различните групи в обществото по отношение на спестяванията: 43% от хората с ниски доходи споделят, че спестяват по-малко заради кризата, а при хората с по-високи доходи този показател е 28%.

Данните от допитването показват и позитивна тенденция – пандемията мотивира европейците да повишат финансовата си грамотност. Близо половината от анкетираните споделят, че финансовата сигурност се е превърнала в техен основен приоритет, а 40% активно подобряват познанията си в тази сфера, за да се подготвят за очаквана икономическа несигурност. Най-голям интерес към подобряване на своята финансовата сигурност имат жителите в Южна Европа. В Португалия 66% от анкетираните казват, че подобряването на финансовата сигурност се е превърнало в техен основен приоритет след кризата с COVID-19, като веднага след това по този показател се нарежда Италия (55%). Средната стойност за Европа е 47%. Четенето на финансовите страници във вестниците е най-популярния начин за европейските потребители да се самообучават (24%), последвано от слушане на подкасти (13%), става ясно от заключенията в Европейския доклад за плащанията на потребителите 2020.