Банките в Централна и Югоизточна Европа (ЦЮИЕ) устояват досега на удара от COVID-19 пандемията, но може да се изправят пред изпитание с изтеглянето на правителствената помощ за компаниите, отбелязва шестмесечния обзор на Vienna Initiative върху банките в региона. Рисковете се увеличат особено след като нивата на заразяване започнат отново да се повишават.
Според последния NPL Monitor, който разглежда 17 държави, среднoто ниво на необслужвани кредити в региона е 3.2% към 30 юни при 2.3% средно за ЕС и Европейското икономическо пространство. Това е подобрение спрямо март, макар и с по-бавни темпове от предходния период. В края на миналата година необслужваните заеми в ЦЮИЕ са били 3.6%, което е било малко над средното за ЕС от 2.9%.
България е единствената държава в региона, в която нивото на необслужваните заеми е повече от двойно по-високо над средното по данни за второто полугодие. От съседните на страната държави с ниво под средното е само Северна Македония (виж картата).
“COVID-19 кризата все още не води до значително влошаване на банковите активи, каквито бяха първоначалните страхове”, се посочва в доклада.
Към юни тази година обемът на необслужваните кредити се е понижил със 7.8% на годишна база. Общото покритие на проблемните заеми в региона също остава стабилно от 2018 г. насам и към средата на годината е 64.5%. Това е показател, който измерва покритието на просрочените кредити със заделените от банките провизии. България е със сравнително ниско ниво на покритие – под средното за региона, но това не означава нестабилност, а може да е показател за по-ниското ниво на риск при много кредити, което не изисква заделяне на големи резерви.
На фона на добрите показатели в банковия сектор от Vienna Initiative предупреждават, че много икономики “остават крехки и може да видим значителни неравенства в представянето им”. Следващите няколко месеца се очаква да бъдат ключови. “Пълният ефект от пандемията върху частния сектор и качеството на корпоративните баланси ще проличава тепърва, което създава риск от директен удар върху кредитната активност и нужда от решителни действия”, коментира Борис Войчич, управител на Националната банка на Хърватия по време на среща на Vienna Initiative през октомври 2021 г.
Спадът на необслужваните кредити е най-забележим в Унгария, Северна Македония и Естония, където тези заеми спадат съответно с 28%, 23% и 22% за година. В абсолютна стойност лошите кредити намаляват най-много в Полша – с близо 2 млрд. евро или 14.6% за година. Тенденцията на понижение на просрочените кредити се “дължи в голяма степен на успеха на мерките, въведени в подкрепа на длъжниците, банките и икономиката – мораториум върху плащанията и гаранционни схеми”, се казва още в доклада.
По-голяма част от мерките вече са изтекли или предстои да приключат в следващите месеци, което означава, че ефектът на кризата тепърва може да се усети, предупреждават от Vienna Initiative. В допълнение, скорошното покачване в броя на заразените с COVID-19 отново поставя на дневен ред въвеждането на драстични ограничения за защита на общественото здраве. “При индустриите, които са най-засегнати от краткосрочния ликвиден шок в кризата – заведения, хотели и развлекателен бранш, можем да наблюдаваме проблеми през 2022 г. с изтичането на мерките за подкрепа”, посочват авторите на доклада. Очакванията са тези сектори да останат уязвими за последващи сътресения, предизвикани от пандемията, което може да застраши жизнеспособността на вече отслабените фирми в бранша.
В България притесненията на регулаторите на този етап са продиктувани от рязкото покачване на цените на имотите и опасения от предстояща корекция на цените. Страховете от имотен балон са гореща тема в последните седмици. Засега БНБ успокоява, че балон няма, но има тенденция към създаване на такъв. В последния си доклад Централната банка предупреждава и за вероятно леко покачване на необслужваните заеми след изтичането на последните мораториуми върху кредитни плащания в края на годината.
Още новини четете тук.