Търсенето на портфейли с необслужвани кредити в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) става все по-активно и много компании и инвестиционни фондове имат желание и възможност да вложат средства на този пазар. Това показва новият NPL Monitor за първото полугодие на 2021 г. на организацията Vienna Initiative, който се изготвя на всеки шест месеца. Докладът проследява NPL тенденциите в 17 държави от ЦИЕ – трите прибалтийски, всички Балкански, включително България, но без Гърция, както и Полша, Чехия, Словакия, Унгария.
В настоящите пазарни условия за банките е трудно да преценят справедлива цена ли получават, както и да уцелят точния момент за продажба на портфейлите си от необслужвани кредити (NPLs). Това води до въздържане от предлагане на нови портфейли, твърдят авторите на доклада. Пазарът ще стане по-атрактивен, когато банките имат повече яснота за качеството на активите си след COVID-кризата и когато част от кредитите се превърнат в просрочени, както и в зависимост от макроикономическите условия през 2022 г., е прогнозата на експертите.
COVID-ударите
Най-лошият сценарий от първата половина на 2020 г. беше за значително увеличение на необслужваните кредити в резултат на пандемията от COVID19, но вече изглежда малко вероятно той да се сбъдне. Все още не е ясно какъв ще бъде цялостния удар на кризата върху качеството на банковите активи. Регулаторите в и извън Европа следят ситуацията много внимателно. В резултат на различните мерки за подкрепа, негативните ефекти върху банковите активи бяха ограничени, а в някои случаи и напълно елиминирани. В региона като цяло дори се наблюдава намаление в дела на необслужваните кредити – с 0.2 процентни пункта за година до средно 3.5% за 17-те държави, обхванати от изследването. Остават очакванията за покачване на необслужваните заеми след изтичането на правителствените мерки.
Пълният ефект от кризата тепърва предстои да се види, но вече се забелязва увеличение на заемите от втори етап (stage 2), особено сред тези, попаднали под мораториум (ви графиката). Заемите от втори етап съобразно класификацията на IFRS 9 са такива, които все още не са проблемни, но са под наблюдение и за тях се изисква допълнително провизиране. Ръстът им може да се приеме за показател за увеличение на кредитния риск в бъдеще. Икономиките, разчитащи на най-уязвимите в кризата сектори (настаняване и хранене, изкуства, забавления, търговски имоти или транспорт) е много вероятно да бъдат частично засегнати. Допълнително, широкото разпространение на мораториумите върху плащанията и други мерки за отлагане създават допълнителни предизвикателства в мониторинга за банките, поставяйки ги под засилващ се натиск.
На регионално ниво NPL обемите са паднали с 3.9% през последното тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г. Най-забележим е спадът в Латвия (37%), Унгария (36%) и Северна Македония (26%). В абсолютна стойност най-голямо е понижението в Полша, където необслужваните кредити са намалели с 370 млн. евро или 2.8%.
Признаци за ръст
По данни на Европейския надзорен орган (European Banking Authority, EBA), в края на 2020 г. делът на заемите от 2-ри етап в ЕС се е увеличил до 9.1% от всички в сравнение с 8.2% през юни същата година. Специално в ЦИЕ увеличението е слабо – с 0.8 процентни пунка през втората половина на 2020 г. Увеличение на заемите от 2-ри етап означава препоръка за банките да увеличат провизиите си и това може да засегне възможностите им за печалба.
През декември миналата година Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия публикуваха нов план за действие по необслужваните кредити. Той е продължение на предишния план от 2017 г. на ЕС и цели да продължи подобряването на рамката за справянето с NPL в отговор на COVID-кризата. Новият план е оформен около 4 стратегически оси:
– Развитие на вторични пазари за просрочени вземания, за да се помогне на банките да изчистят балансите си.
– Реформа на европейското законодателство в частта му за връщането на дълг и фирмената несъстоятелност.
– Подкрепа за създаване и сътрудничество между национални компании за управление на активи.
– Въвеждане на превантивни мерки за обществена подкрепа, за да се запази насочването на финансиране към реалната икономика.
Директивата има за цел да насърчи развитието на вторични пазари на необслужвани заеми, като премахне пречките пред кредитните услуги и трансфера на банкови заеми към трети лица, на територията на целия съюз. Това е т. нар. общ паспорт, от който вече се възползват много финансови компании в ЕС – той гарантира свободно движение на капитали и издаване на разрешителни за дейност само в една европейска държава, след което услугите могат да се предлагат във всички останали членки.
В понеделник от Съвета на Европа и Европейския парламент потвърдиха, че са стигнали до съгласие за приемане на директива на ниво ЕС, която да улесни вторичния пазар на просрочени вземания и едновременно с това да се гарантира защитата на длъжниците.