Делът на необслужваните банкови кредити в ЕС, Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЮИЕ) остава стабилен, според последния доклад на Vienna Initiative. Докладът стъпва на данни от първата половина на 2025 г. и в него се посочва, че просрочените заеми в повечето държави от региона продължават да спадат. 

Обемът на необслужваните кредити намалява на годишна база – с 4.4% през последните 12 месеца до 26 млрд. евро към декември 2024 г. Средното ниво на просрочените заеми в региона се е понижило с 0.2 процентни пункта до нов минимум – 1.9%. То е под 2% за първи път от глобалната финансова криза през 2008 г. насам. 

Общата положителна тенденция се отразява както в подобреното качество на кредитния портфейл, така и в проактивен мениджмънт в банковия сектор, се отбелязва в доклада. Повечето държави от ЦИЮИЕ отбелязват намаление в нивата на необслужваните кредити, като значителен спад има в Полша и Унгария. Независимо от това, някои държави като Румъния и Естония имат слабо увеличение на дела на просрочените заеми. Продължаващото ниско ниво на просрочия е подкрепено от активния стремеж на банките към ранно идентифициране и раздяла с проблемни заеми, основно чрез продажби на малки портфейли.

България – над средното ниво просрочия

Според данните към края на 2024 г. необслужваните кредити в България са с обем 1.9 млрд. евро (3.72 млрд. лв.). Делът им към края на декември е бил 3.2% – 0.5 процентни пункта спад спрямо декември 2023 г. Покритието на необслужваните заеми остава на ниво 49.4%, което е слабо понижение от 0.1 процентни пункта спрямо същия период на предходната година. В сравнение с 1.9% необслужвани заеми в ЦИЮИЕ, нивата на просрочия у нас остават над средното за региона, без това да се променя в последните години. 

Експозициите на заеми от Етап 2 продължават да се колебаят на няколко пазара в региона, според доклада. Това са кредитни експозиции в риск, които все още не са в просрочие над 90 дни. 

Нащрек за влошаване

Въпреки устойчивостта, надзорните органи остават нащрек заради ранни признаци на влошаване качеството на активите – шокове, специфични за определени сектори и отслабване на платежоспособността на кредитополучателите. Докато регионът към момента не се сблъсква с рязко влошаване на качеството на активите, рискът от увеличение на необслужваните кредити остава, предупреждава докладът. Продължаващо наблюдение, активен надзор и повишената прозрачност ще са ключови в подкрепа на навременно идентифициране и справяне с проблемни активи, според експертите от Vienna Initiative. 

Постоянният натиск на разходите за живот води до търсене на краткосрочни потребителски кредити, което засилва наблюденията на надзорните органи над достъпността и стандартите на банките, с цел да се намалят свързаните рискове. Пазарът на необслужвани кредити показва леко ускорение през 2024 г. Вторичните продажби и регулярните сделки постепенно връщат интереса на инвеститорите. Независимо от това, някои не толкова развити пазари все още са засегнати от законодателни бариери и регулаторна фрагментация, което продължава да се отразява на инвеститорското търсене и цените. 

Европейските банки: Рискове от ипотеките и цените на имотите

Според последния доклад Deloitte Property Index, пазарът на жилища в Европа е във фаза на ребалансиране, изправяйки се пред предизвикателства като покачващи се разходи за живот, високи лихви и недостиг на имоти. Здравето на европейската банкова система е силно свързано с този пазар, при условие, че основните рискове идват от пазара на ипотеки, състоянието на заемите и връзката между цените на имотите и кредитните пазари. Ключовият индикатор на банковата стабилност – необслужваните кредити, може да се увеличи, когато икономическите условия направят трудно изплащането на кредити, ангажирайки банков капитал и възпрепятствайки отпускането на нови заеми, предупреждават експертите. 

Лихвите са важен фактор, който формира пазара на жилища. През 2024 г. много централни банки затегнаха финансовата си политика, за да се борят с инфлацията, запазвайки лихвите по ипотеки сравнително високи. Това създаде предизвикателства пред достъпността им, специално за тези, които купуват жилище за пръв път и тези с плаващи лихви по заемите. Докато някои лихви започнаха да спадат към края на 2024 г., заемополучателите остават внимателни, и кредиторите прилагат строги критерии, фокусирани върху кредитоспособността и дългосрочната устойчивост, според доклада на Deloitte. 

България е сред държавите с най-ниски лихви по ипотеките: 2.83%, в една група с Хърватия (2.86%) и Турция (3.01%). Белгия, Люксембург, Испания и Франция също са с лихви под 3.5%. Средното ниво за цяла Европа е 4.36%, което е леко понижение, сравнено с 2023 г. и отразява постепенното разхлабване на паричната политика в някои държави. 

В страни като Унгария средните лихви по ипотеки достигат до 9.35% през миналата година. Друг и държави с лихви над 5% са Полша (7.67%), Румъния (6.89%), Норвегия (5.66%), Албания (5.26%) и Чехия (5.07%).

Още новини четете тук.