Vienna Initiative: Натискът върху качеството на банковите активи расте

Ефектите от пандемията от COVID-19 върху кредитния риск сред банките от ЕС и близките до тях държави от Централна и Югоизточна Европа е до голяма степен намален заради правителствените мерки за подкрепа. Като резултат първоначалните страхове за силно влошаване в качеството на активите все още не са се сбъднали и нивото на необслужвани заеми отново се върна към отрицателния тренд отпреди пандемията. Това се казва в последния доклад на анализаторската група Vienna Initiative (VI), която следи кредитирането в ЦИЕ. 

Към 31 декември 2021 необслужваните заеми в региона на Централна и Югоизточна Европа остават 2.8%, което е най-ниското ниво в последните години. Покритието им също остава силно – 64.6% към декември 2021 г. България отново е сред държавите с най-висок дял просрочени банкови кредити, над два пъти повече от средното за региона (виж графиката). 

Засега прякото влияние на последиците от пандемията върху финансовия сектор и качеството на банковите активи изглежда слабо и лесно за управление, но натискът върху последните расте. Остават притесненията, че някои от ефектите на пандемията върху необслужваните заеми, поне частично, са само отложени и могат да се проявят след като мерките за подкрепа намалеят. 

Рискове има и в банкирането на дребно, особено по отношение на ипотечните кредити на домакинствата с ниски доходи, които ще се борят да се справят с намалението на разполагаемите си доходи. Нужно е регулаторите и банките да действат своевременно и да вземат превантивни мерки, за да избегнат нов ръст на необслужваните заеми и да избегнат спад в стойността за банките и кредитополучателите. Препоръката на експертите от Vienna Initiative e банките да имат адекватни действащи политики за отпускането на заеми, мониторинг и контрол, включително системи за ранно предупреждение и индикатори за ключови рискове, които помагат за ранно идентифициране на проблеми при кредитополучателите. 

Класификацията на заемите трябва да е точна, като позволява правилно наблюдение и оценка на банковите рискове, както и достатъчно и навременно заделяне на провизии, препоръчват експертите. Според доклада на VI банките трябва да са готови да действат бързо при появата на нови необслужвани заеми, като използват всички действия, за да позволят ранна намеса с устойчиви мерки за подкрепа на добросъвестните кредитополучатели. Подготовката в страните от региона на ЦИЕ в следващите месеци ще е ключова, за да се избегне повторение на грешките от миналото, казват от VI. 

Войната на Русия в Украйна предизвиква нови рискове, свързани с увеличаваща се инфлация и геополитическо напрежение по границите на ЕС. В случай на продължителна война делът на необслужваните заеми и на тези от Етап 2 (в риск от просрочие) е вероятно да се увеличи, повличайки нагоре и притесненията за потенциален удар върху финансовата стабилност. Едно от основните предизвикателства за банките ще бъде да разберат истинското влияние върху кредитния риск, свързано с втория или третия етап на войната. Това вече включва не само различни макроикономически последици като инфлация и покачващи се енергийни цени, но и потенциални вторични ефекти сред различните индустрии, свързани с увеличаващи се разходи (например за доставки и суровини). В резултат на войната се очакват и нарушения във веригите на доставка, които могат да влошат още повече сътресенията, които COVID-19 вече предизвика.

Още новини четете тук.