През юли в. Капитал публикува пазарен анализ на сектора за изкупуване на необслужвани заеми в България, като се допита до ключови компании. Поради невъзможността да се поместят пълните отговори, публикуваме тук експертното мнение на Димитър Бончев, директор бизнес развитие в Агенция за събиране на вземания.

Кои са според вас индикаторите, които показват най-ясно как се развива колекторския бизнес в България? Какъв е коментарът ви по данните за изменението на активите, приходите и печалбите в сектора през 2017 г.?

Съвсем естествено индикаторите, които показват развитието на бизнеса, са динамиката нa пазара на просрочени вземания, активността на цедентите в продажбите, печалбите и размера на активите, които компаниите от сектора реализират. Възвращаемостта до голяма степен, не е еднозначен индикатор поради силната конкуренция на пазара. Предвид по-големите продадени обеми през 2017 г., включително продажбите и на обезпечени портфейли, нормалната тенденция е за увеличение на активите и печалбите.

Прави впечатление, че едновременно с нарастване на активите, има тенденция за  свиване на печалбата в сектора. Защо? Конкретно при вас на какво се дължи? 

Определено изострената конкуренция има влияние върху тази тенденция. Конкретно при нас това се дължи на по-високите оперативни разходи, основно съдебни разходи и по-високите разходи за персонал, поради естественото, органично развитие на компанията през годината.

С какво се обясняват големите динамики по отношение на приходите?

Като цяло забелязваме повишаване на приходите в сектора, което е логично на фона на динамиките на пазара за продажби на портфейли през последните две години. От друга страна отчитаме и промяна в потребителската нагласа към бизнеса ни – все повече клиенти със задължения подхождат проактивно и се обръщат към нас с желание за контакт и намиране на подходящо решение за изплащане на вземането им, което донякъде се дължи на подобрения имидж на компаниите, които оперираме на този пазар, но не без значение е и цялостната подобрена икономическа обстановка в страната и особено процентът на ниската безработица.

Има ли разлики в събираемостта при отделните категории вземания и какви са те – при потребителските, корпоративните, обезпечените и необезпечените? Какво показва вашата практика?

Да, разбира се, секторът отчита разликите и диверсифицира продукта си така, че да отговори на тези разлики. По тази причина и стратегиите за работа са различни, като в ритейл частта нещата са много по-канализирани, с възможности за бърза събираемост, относително ниска към средна сложност на процеса или поне той е достатъчно ясен и отигран във времето, тъй като този вид вземания са обект на цесии от 2005 – 2006 г. Обезпечените и корпоративни вземания са със значително по-висока правна и фактическа сложност, което води и до не толкова сигурна очаквана събираемост и то изнесена напред във времето. Разнообразието на активите, които служат за обезпечение по такива вземания, също е предизвикателство за нас, от гледна точка на тяхната реализация, тъй като за някои от тях пазарът е изключително свит.

Средно каква част от вземанията се отписват?

Политиката на Дружеството за отписване на финансови активи е, че те се отписват когато договорните права върху паричните потоци са изтекли. В тази връзка няма конкретно правило или срок за това и няма как да има единен критерии в тази посока.

Какви са тенденциите в колекторския бизнес за тази година? 

Очакваме продължаване на тренда от миналата година – по-големи пакетирани сделки и по-активни продавачи (банки, небанкови финансови институции, телекоми), които преди години продаваха рядко и по-малки портфейли, а за една част от тях очакваме и първите им от този род дейности по цедиране на вземания. Очакваме и още по-активно включване на консултанти в процесите по продажба, което отчитаме, като положителен факт. Пазарът на обезпечени вземания е също със заявка за развитие.

По отношение на оперативния процес работим в посока на разширяване на настоящите и създаване на нови комуникационни канали, по-сериозно онлайн присъствие и процеси по дигитализация, с добавена стойност за нашите клиенти, чиито вземания управляваме.

Очаквате ли навлизане на нови играчи и консолидация сред компаниите на пазара? 

Трудно е да се каже, но знаем, че някои големи компании, които не са представени в България гледат към нашия пазар. Дали, обаче, ще се стигне до навлизане зависи единствено от тяхното очакване за развитие на сектора. България не е сред първенците по предлагани обеми, от една страна и особено на фона на сделките от последните месеци в Гърция и Италия, където стойността на единичен портфейл почти винаги надминава тази на всички портфейли, продавани у нас за година. От друга страна пазарът ни е достатъчно наситен, с представители на големи международни компании, както и местни играчи и предполагам, че ако такова навлизане се случи, то по-скоро би станало чрез придобиване на местно дружество.

Какви са проблемите, с които се сблъсквате и които смятате, че биха могли да бъдат изгладени с институционална намеса?

Със сигурност няма да спомена нещо, което е изолиран проблем само при нас – това е сивия сектор, който създава сериозни пречки на събирането и особено по съдебен ред. Друг проблем, който мога да адресирам е липсата на актуална информация за задължените лица при нас (адрес, телефон), което възпрепятства комуникацията ни с него, а с това и възможността да разрешаваме навременно и най-вече без допълнителни разходи за клиента определени ситуации. Тук държавата може да ни даде инструмент, по подобие на този, използван в скандинавските държави, например, където кредиторът е подсигурен с цялата необходима информация, обезпечаваща процеса на събиране. Наболял въпрос е и този, свързан с промените в съдебното производство от последните месеци, което забави процеса и претрупа съдилищата.

Какви са прогнозите ви за 2018-а година – като растеж на индустрията, като обем изкупени и възложени за събиране вземания и т.н.? 

Прогнозата ни е оптимистична. Имахме силно начало на годината с продажба на портфейл, чиито номинал доближи половин милиард лв., а няколко месеца след това бяха организирани търгове за нови 700 млн. лв. Вярваме, че 2018 година ще е рекордьор с обеми за над 1,5 – 1,7 млрд. лв. по данни към момента, а съвсем възможно е да докоснем и границата от 2 млрд. лв.