България 🇧🇬 и Европа 🇪🇺 се готвят за ръст 📈 на лошите заеми. Кога да го очакваме? Какъв ще е техния обем? Колко сериозен ще е проблемът? Кои ще са най-засегнатите сектори? В следващите редове обобщваме най-важното по темата.
Отговорите на всички тези въпроси не са еднозначни. От една страна настоящата криза е заради принудително затваряне или ограничаване на бизнеси, при което правителствата в ЕС компенсират фирмите и домакинствата за пропуснатите приходи и доходи. Допълнително, от лятото на миналата година централните банки и финансовите регулатори въведоха временен мораториум върху плащанията по кредитите, чрез който всеки бизнес или човек, който до преди епидемията е плащал редовно задълженията си, може да отложи вноските по своя заем без допълнителни разходи или тежести. Това позволява и на кредитните институции да не прекласифицират тези заеми като преструктурирани или необслужвани. Въведените мерки са глътка въздух 💨за кредитополучателите и до известна степен облекчават фирмите и домакинствата. Това е и причината за парадоксалната на пръв поглед ситуация, в която в безпрецедентна криза наблюдаваме спад 📉 на лошите кредити.
По официални и най-актуални данни към ноември 2020 г. българските банки са отложили плащания по заеми за около 8.2 млрд. лв. – 6.5 млрд. лв. за предприятия и 1.7 млрд. лв. за домакинства. Към септември секторът регистрира понижение на дела на необслужваните кредити до 6.1% от общия портфейл при 6.5% към декември 2019 г. За спада допринасят и продажбите на портфейли с проблемни заеми, придобивани от компаниите за изкупуване на вземания.
От друга страна, правителствените трансфери и кредитният мораториум обаче не могат да продължават вечно. В България мораториумът е до 31 март. Още в края на миналата година банкери предупредиха, че това е временно решение. Някои дори заявиха, че в голяма степен той е изчерпан като инструмент и ако бъде продължен, няма да носи съществени ползи. „Мораториумите са добри за временно решение. Проблеми на платежоспособността не могат да се решат с такива мерки и те с времето стават все по-неефективни. Сектори с такива дългосрочни проблеми трябва да се адресират по други начини – с фискална политика или държавна подкрепа„, заяви през декември подуправителят на БНБ Калин Христов, цитиран от Капитал. Нещо повече, с изтичането на кредитната ваканция отложените вноски по заемите ще се натрупат върху новите дължими такива, което ще увеличи още повече задълженията.
Освен това, предвид обстоятелствата и продължаващите карантини, европейската икономика едва ли ще се възстанови бързо, заетостта и доходите също. В България например от пролетта на миналата година до декември в Бюрото по труда са регистрирани над 400 хил. души без работа, а безработицата достигна 6.7%.
Изброеното по-горе е предпоставка за значително увеличение на лошите кредити през тази година. В последното си тримесечно издание „Банките в България“ БНБ предупреждава, че при отсъствие на значително подобрение или при евентуален нов спад на икономическата активност може да се очаква нарастване на необслужваните заеми. Прогнози за техния размер няма, но за еврозоната ЕЦБ вече изчисли, че стойността им може да достигне €1.4 трлн. 💶 при неблагоприятен сценарий. Това би било над равнището от последната финансова криза преди десетилетие и повече от два пъти над нивото им от юни 2019 г. (виж графиката 👇).
Усещането за сериозен ръст се потвърждава и от очакванията на специализираните в изкупуване на дългове компании. В последния си тримесечен отчет (Q3 2020) норвежкият B2Holding, един от големите в сектора в Европа и собственик на Агенция за събиране на вземания ЕАД (АСВ), прогнозира два до три пъти ръст на обема на необслужваните кредити на пазарите, на които развива дейност или от сегашните €500 млрд. 💶 до общо €1.2 трлн. 💶 Холдингът присъства в общо 23 европейски държави. Преди това в годишния си доклад B2Holding публикува очаквания, че обемът на необслужваните кредити ще расте заради пандемията от COVID-19 и последващите мерки, а темпът на нарастване на предлагането им ще е по-висок от търсенето им от страна на инвеститорите, които са специализирани в придобиването им. Дори ако се изключи влиянието на кризата и коронавируса, холдингът очаква банките да продават своите просрочени заеми на по-ранен от обичайния етап и в по-големи обеми. Причината – предприетите от ЕЦБ регулаторни промени през 2019 г., които задължиха банките да начисляват по-големи провизии за просрочените си кредити.
Най-засегнати от проблемите с платежоспособността сектори, без изненада, са тези, които бяха и най-сериозно ударени от кризата – развлекателната индустрия, ресторантьорството, хотелиерството и туризма. Това се потвърждава и от последния Европейски доклад за разплащанията.
Едно е сигурно – и този път, както и в предходни години, компаниите за изкупуване на вземания ще играят ключова роля във възстановяването на икономиките в Европа, връщайки средства обратно в тях и осигурявайки ликвидност на своите клиенти.