Поредното солидно увеличение на отпуснатите жилищни кредити в България предизвика различни тълкувания на икономисти и анализатори. 

Годишният ръст на жилищните кредити достига близо 27%, а на потребителските – 14%, сочат данните на БНБ  в края на юни. В корпоративното кредитиране обемите растат по-скромно – близо 9% на годишна база. В последния си доклад за банковата система от БНБ отбелязват, че нарастването на доходите на домакинствата, в комбинация с ниските реални лихви по жилищните кредити, повишава достъпността на жилищата. В модела за оценка, използван от централната банка, това се отразява като увеличение на равновесната цена на имотите. 

От Института за пазарна икономика (ИПИ) обаче предупреждават, че банките “осигуряват горивото за поскъпването на недвижимите имоти и ръста на потреблението”. Според експерти икономисти кредитните институции постепенно стават един от основните фактори за натрупване на макроикономически дисбаланси. Ръстът на цените на жилищата в България е втори в ЕС след отчетения в Португалия, а ако гледаме последните четири тримесечия, годишните темпове на растеж в България са най-високи в ЕС. Освен това България е сред водещите пет държави от ЕС по ръст на продажбите на дребно. При неминуемото охлаждане на кредитирането – достатъчно е дори спиране на растежа, без да говорим за свиване – все по-широк кръг стопански дейности ще трябва да преминат през неизбежна и болезнена корекция, посочват от ИПИ. 

Годишният ръст в цените на жилищата през първото тримесечие е 15.1%, като в сравнение с края на 2024 г. има леко забавяне. Поскъпването е по-голямо при старите жилища и по-малко при новите. Данните на БНБ отразяват цялата страна, а най-ускорен ръст на цените е имало в Русе и Варна. Няколко фактора допринасят за ръста, отбелязват експертите на БНБ: нарастването на заплатите, силната кредитна активност при исторически ниски нива на годишния процент на разходите (ГПР) по нови ипотечни заеми, както и по-ограничените възможности за инвестиции и спестяване. Традиционно най-голям дял от спестяванията на българските домакинства са в депозити, но от няколко години лихвите по тях са ниски, близо до нулата, а с инфлацията реалните стават отрицателни. В края на юни депозитите на домакинствата са нараснали с 11.2% до над 93 млрд. лв. 

За сравнение – инвестиционните фондове управляват малко над 12 млрд. лв., като в това число влизат и вложенията на институционални инвеститори, и домакинства. За мнозина единствена алтернатива на депозита е покупката на имот, като поскъпването им и в България, и на европейско ниво, утвърждава разбирането, че това е актив, който носи доходност.

Още новини четете тук.