Краят на ерата на евтините пари ще разкрие глобален проблем с дълга, предупреждава Reuters в анализ, подготвен от колумниста на медията Хюго Диксън. Задълженията на правителства, компании и домакинства са на стойност 195% от глобалния БВП през 2007 г., по данни на Международния валутен фонд. Към края на 2020 г. те вече са достигнали 256%. Тази планина от дълг е трудно да бъде преодоляна, защото лихвите се повишават, за да се ограничи инфлацията, пандемията от COVID-19 и енергийната криза изтриват ръста, а инвеститорите са по-скептични към риска. Според анализа всичко това ще доведе до икономически стрес, особено в Европа, Китай и Глобалния Юг, нанасяйки вреди на местната и световната политика. 

Основните причини за покачването на дълговете са три – първата стъпка беше стремежът на правителствата да спасят финансовата система, след това подкрепиха домакинствата и компаниите по време на пандемията, а сега смекчават удара от високите цени на природния газ и електроенергията. В това отношение България не е изключение – отворената ни икономика и финансовата ни система са силно зависими от действията на Европейската централна банка и Федералния резерв, а компенсациите, основно за бизнеса и по-малко за домакинствата, започнаха да се отпускат още в първите месеци на COVID-пандемията, преливайки се в тези за високите цени на природния газ и електроенергията.  

САЩ имат донякъде защита срещу проблемите, благодарение на резервите от шистов газ и поскъпването на долара, което ще ограничи инфлацията по-бързо, отколкото в други страни. Затрудненията за други държави обаче остават – предимно за тези, които трупат задължения в долари. По данни на БНБ в България под 1% от банковите кредити са във валута, различна от левове и евро, което включва долари, швейцарски франкове и други. Държавният дълг също е предимно в евро, под 7% е деноминиран в щатски долари.

Засега Европа не отбелязва ръст на проблемните кредити нито при бизнеса, нито при домакинствата, но нарастват опасенията, че това може да се промени. По данни на Eurostat през второто тримесечие на годината нивото на спестяванията на домакинствата в еврозоната е намаляло до 13.7%, с 1.5 процентни пункта спад спрямо първото тримесечие. Нивото на инвестициите им обаче се запазва около 10%. Данните са изчислени като дял от брутния разполагаем доход. 

През последните три години делът на дълга спрямо доходите на европейските домакинства се покачва след дълъг период на спад. Към края на 2021 г. средното ниво в еврозоната е 96.49%. За България и общо за ЕС такива данни няма. Най-високи нива на личните задължения спрямо доходите има в Дания и Норвегия (над 200%), както и в Холандия.

Още новини четете тук.