Изкупените дългове през миналата година са нараснали значително, достигайки близо 2 млрд. лв. Това обявиха от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) при представянето на годишните си резултати днес.

През 2018 г. са сключени сделки за портфейли на стойност 1.9 млрд. лв., което е повече от двоен ръст спрямо 2017 г. Тогава бяха продадени просрочени задължения за 772 млн. лв.

[infogram id=“4fe77d04-1b63-4204-a840-84959f883e66″ prefix=“6o9″ format=“interactive“ title=“Debt Purchases in BG“]

„Причините за двойния ръст са рекордните по обема си сделки за фирмени и обезпечени портфейли. Това е тенденция на европейските пазари, която вече е факт и в България„, коментира на пресконференция на АКАБГ Димитър Бончев, зам.-изпълнителен директор на Агенция за събиране на вземания (АСВ) ЕАД, част от B2Holding . „Банките са основен двигател на пазара, а компаниите изкупуват все повече фирмени портфейли и такива с обезпечения. Това се дължи и на новите политики в управлението на вземанията на кредитните институции, които са съобразени с регулаторните изисквания, както и с изискванията за провизиране, залегнали в новия международен счетоводен стандарт IFRS9„, допълни Бончев.

Директорът на АСВ уточни, че големият обем продажби на просрочени заеми не се дължат на натрупване на нови проблемни експозиции, а на изчистване на стари портфейли, акумулирани основно в годините на кризата.

Очакванията за 2019 г. са продажбите на просрочени вземания да достигнат 1.8-2 млрд. лв.

Сред другите водещи тенденции на пазара на придобиване на непогасени задължения са: раздвижването на вторичния пазар на дълг, на който компаниите за изкупуване на вземания търгуват по между си, по-силния интерес към рамковите споразумения между кредиторите и фирмите за придобиване на задължения, както и практиката небанковите финансови институции да продават необслужваните си кредити по-често и на по-ранен етап. „Небанковите компании за кредитиране продават просрочените си вземания на доста по-ранен етап в сравнение с банките – между 180 и 360 дни възраст на задълженията, и доста по-регулярно. Все по-голяма популярност набират и рамковите договори с ежемесечни прехвърляния на вземания, които отговарят на строго заложени предварително в договора критерии и условия. При тях единичните обеми не са толкова големи, но с натрупване за годината достигат до 15-20 млн. лв. за някои отделни кредитори“.

От асоциацията коментираха, че банките в момента активно възлагат необслужваните си заеми за събиране, а след стрес-тестовете подхождат много по-внимателно към темата с некоректните си платци. Забелязва се значително по-ранно възлагане в сравнение с предишни години – между 30 и 90 дни след датата на забавяне, посочват от АКАБГ.

Броят на възложените за събиране необслужвани задължения е паднал с над 50% до 1.22 млн. през миналата година. Това е сигнал, че банките все повече предпочитат да продават просрочените дългове, вместо само да ги възлагат за събиране. Средният размер на събираните дългове е 1161 лв. през миналата година, при 775 лв. през 2017 г.

Банките запазват първенството си сред кредиторите на необслужвани дългове – вече над половината просрочени задължения са от техни клиенти, при 42% през 2017 г. Сериозен спад има в дела на бързите кредити – само 19% от проблемните заеми се дължат на тях, докато година по-рано са били близо една трета.

Бързите кредити, които се отпускат доста по-лесно, но и с много по-висока лихва, са силно търсени в трудни икономически периоди. При ръст на икономиката, заплатите и не на последно място – гъвкавото банково кредитиране, повече хора предпочитат него, вместо бързите кредити. Обемите на дълг, който е възложен за събиране, са намалели значително, до 1.42 млрд. лв., при повече от 2 млрд. лв. през 2017 г. Най-много длъжници има в Пловдив, Бургас и Стара Загора, а най-редовни в плащанията са в София, Русе и Враца. Обобщена картина показва, че най-често длъжникът е около 30-годишен, неуспяващ да прецени правилно приходите и разходите си и често взема спонтанни решения.

Изминалата година беше рекордна за големи сделки, които изведоха АСВ на първа позиция по активи сред компаниите за изкупуване на вземания в България. Дружеството, което е част от норвежкия B2Holding, реализира най-голямата дотогава сделка на българския пазар, купувайки портфейл на стойност близо 500 млн. лв. номинал от Уникредит Булбанк. Отделно от това през 2018 г. бяха сключени и множество по-малки сделки, което затвърди тенденцията за активна продажба на лошите активи от страна на банките.