Три от общо четири ключови сегмента на кредитирането в България вече отчитат повишение в дела на необслужваните заеми – небанковите или т. нар. бързи кредити, както и отпуснатите от банки потребителски и фирмени, показват данните на БНБ. Изключение са само ипотечните кредити, при които през януари 2021 нивото на проблемните продължава да спада. 

В края на 2020 г. необслужваните небанкови потребителски и бързи заеми се увеличават до близо 10 на сто от всички (виж графиката долу), което е най-високото ниво за последните малко повече от две години и е първи ръст от седем години. При банковите заеми последните данни на БНБ към януари показват увеличение на дела на необслужваните и преструктурирани до малко над 8%. Това е минимално увеличение след седем поредни месеца на спад. 

Небанковите бързи кредити не попадат под мораториума, което дава по-реалистична картина на действителното състояние на платежоспособността на домакинствата, която очаквано се влошава. В същото време в момента делът на лошите заеми е три пъти малък от нивото им през 2013 г. например, когато те надхвърляха 30% от общия портфейл 👇. 

Ръстът на просрочените заеми означава повече портфейли с просрочени вземания, които ще бъдат предложени за продажба на специализираните в тази област компании като АСВ. Именно по този начин компаниите за бързи кредити решиха проблема си с големия обем просрочия през изминалите години. При това те продаваха тези портфейли много по-активно, по-често и на много по-ранен етап.

„Ранната продажба на просрочените заеми осигурява ликвидност на кредитора и му дава възможност да се концентрира върху основната си дейност – отпускането на нови кредити“, коментира Надежда Гонова, търговски мениджър на АСВ. 

Тази година се очаква да бъде много по-активна в сделките за изкупуване на вземания в сравнение с предходната, както по отношение на търгуваните обеми, така и на структурата на портфейлите, включително при банките.