Просрочените кредити в българската банкова система са намалели до 7.2% към края на първото полугодие, показва доклад на БНБ за периода. За три месеца, спрямо края на март, спадът е с 0.02 процентни пункта.
Леко увеличение има в дела на кредитите и авансите, които вече стигат почти 65% от общите активи в системата. Три месеца по-рано те са били 63.3%, като увеличението е за сметка на парите, паричните салда в централни банки и други депозити. Брутните кредити и аванси са намалели като стойност с 0.4 млрд. лв., до 90.6 млрд. лв. Спадът е при парите, съхранявани в централни банки, а при вземанията от кредитни институции има леко увеличение. Ако се извадят тези две сметки, брутният кредитен портфейл в края на юни е на стойност 63.1 млрд. лв. и увеличението само за тримесечие е с 2.2%.
Повече кредити, по-малко просрочия
Лошите заеми намаляват по две основни причини – продажби и отписвания, наред с нарастване обема на кредитния портфейл. През първото полугодие отново бяха реализирани големи сделки, но вече е видима тенденцията за редовни продажби на по-малки портфейли, включително и по рамкови споразумения (forward flow deals), където лидер е Агенция за събиране на вземания (АСВ) ЕАД, част от B2Holding.
Най-голям е ръстът в кредитите за домакинствата, които са се увеличили с повече от половин милиард лева, сочат данните на БНБ. Почти толкова е увеличението и при заемите за компаниите от реалния бизнес и производството. В доклада си от БНБ посочват, че лихвите остават ниски под влияние на стимулите в еврозоната, в същото време има увеличаване на заетостта и бърз растеж на трудовите възнаграждения.
Рисковете на бъдещето
Способността на длъжниците да погасяват заемите си навреме може да се влоши при неблагоприятна динамика на заетостта и доходите, както и при рязко увеличение на лихвите, смятат експертите на централната банка. Според тях е възможно да има „внезапно повишение“ на лихвите дори и ако се запазят сегашните ниски нива в еврозоната. Причината – повишена чувствителност към риска в среда с влошени икономически и пазарни условия.
Освен това е възможно привлечените от банките средства, включително финансирането в рамките на международни групи, да се оскъпи. Това логично би довело до повече лоши кредити, като от БНБ изтъкват, че българските банки имат значителни обезпечения по експозициите си. Не е изключено цената, на която се продават портфейлите, да спадне, както и да се наложат допълнителни обезценки.
Темата за кредитния риск и как той да бъде управляван разумно ще е една от основните на седмата поред конференция „Банките и бизнесът“, организирана от Капитал в партньорство с Агенция за събиране на вземания (АСВ) ЕАД, част от B2Holding. Вижте повече за конференцията тук.