Обемът на продадения дълг в България е достигнал 772 млн. лв. през 2017 г., което е с 14.2% по-малко спрямо предходната година, сочат публикувани днес данни на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), чиито членове представляват над 80% от сектора. За сравнение през 2016 г. бяха продадени портфейли с лоши кредити за 900 млн. лв., което беше двойно увеличение спрямо 2015 г.
Според експертите на АКАБГ спадът през 2017 г. се дължи на стрес тестовете във финансовия сектор през 2016 г., които тогава оказаха натиск върху кредиторите да изчистят масирано лошите си кредити в рамките на годината. Очакванията бяха това да продължи и през 2017 г., но заради известно забавяне в организирането на търговете на част от банките тези прогнози не се оправдаха.
През 2018 г. експертите предвиждат засилване на активността на банките и осезаем ръст в продажбите на портфейли.
„Броят на сделките ще се увеличи в унисон с тенденцията в целия регион. Прогнозата ни е за значително нарастване на обема на продадените дългове през 2018 г.“, коментира наскоро в интервю за Капитал Олаф Дален Зал, главен изпълнителен директор на норвежката B2Holding, собственик на една от водещите компании за изкупуване на вземания в България – Агенция за събиране на вземания ЕАД (АСВ).
Прогнозата на мениджмънта на АСВ към края на март 2018 г. сочи, че банките ще продадат портфейли с лоши кредити за над 1.5 млрд. лв. през годината. Около една-трета от тази сума вече беше постигната в първия месец на тази година, когато ОББ продаде портфейл за 460 млн. лв. В близките 3 до 6 месеца се очакват 3-4 търга на банки, които се подготвят да предложат по-големи портфейли на обща стойност 1 млрд. лв. Ръстът ще се движи основно от продажбите на обезпечени фирмени заеми. Ще растат и продажбите на портфейли с необезпечени и обезпечени кредити за домакинствата.
„Фактори, които ще влияят върху пазара на дългове, са от една страна нивото на необслужваните кредити в корпоративния сектор, а от друга – политиката на централната банка по отношение на лошите кредити в системата. В България процентът лоши фирмени заеми е един от най-високите в ЕС и и това ограничава кредитирането за бизнеса. В същото време новите европейски изисквания за провизиране на просрочените задължения, по които се води регулаторът, ще вдигнат чувствително разходите на банките за поддръжка на такива масиви от лоши вземания, още повече, че изискванията са за още по-голяма степен на консервативност при отпускането на нови заеми“, коментира Олаф Дален Зал.
По данни на БНБ делът на лошите кредити в страната в края на третото тримесечие на 2017 г. е намалял до 11.7% от 12.8% в края на 2016 г. Все още обаче лошите заеми в нашата страна са далеч над средното ниво от 5% за ЕС. Обемът им към септември 2017 г. е 6.57 млрд. лв. Големият обем необслужвани корпоративни кредити е основната причина за по-високото ниво на дела на лошите заеми в България. Към декември 2016 г. нивото им надхвърля 15% от общия кредитен портфейл. Само 4 страни в региона имат по-висока стойност по показателя – Босна и Херцеговина (15.3%), Сърбия (17.2%), Румъния (19%) и Хърватска (25.1%).
Средният размер на необслужваните задължения в България намалява с 15% спрямо 2016 година, става ясно още от проучването на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). Дългът през 2017 г. е 775 лв. при 912 лв. през 2016 г. Броят на възложените за събиране случаи почти се удвоява до 2.6 млн. случая през миналата година като резултат от активното кредитиране и икономическия подем в страната. Банките заемат първото място, но делът им намалява спрямо предходната година и за 2017 г.представлява 41,59%. Бързите кредити изместват телекомуникационните продукти и достигат малко над 30% от дълговете, обработвани от колекторските агенции. Отчетлив ръст има и при лизингите, които вече надвишават 4% от възложените задължения.
„Средният размер на необслужваните задължения намалява успоредно с увеличаване на доходите в страната и като резултат “бремето” е все по-поносимо за домакинствата. Според НСИ, средната работна заплата за страната към края на 2017 г. достига 1095 лв., което е с близо 40% повече от размера на средния дълг. Вярваме, че обществените усилия и работата за повишаване на финансовата култура на населението, в това число кампанията на АКАБГ – „Мисия платено“, дават своите резултати и в момент на икономически ръст и повишаване на доходите, не се забелязва сериозно движение в средния размер на необслужваните дългове.“, заявиха от АКАБГ.
Профилът на длъжника се утвърждава трайно като млад мъж, под 30-годишна възраст, добре образован и обикновено на трудов договор, показва още проучвавенето на АКАБГ.
Вижте още новини и анализи от сектора на изкупуване на вземания в България и Европа тук.
