Изтичането на кредитния мораториум на 31 март тази година поставя банките в България пред голямо предизвикателство заради очаквания силен ръст на необслужваните заеми, но проблемът е напълно разрешим и това няма да доведе до сериозни сътресения на пазара, сочи анализ на Агенция за събиране на вземания ЕАД (АСВ), част от норвежкия B2Holding.
Основните причини за оптимистичните нагласи са продължаващите държавни програми и субсидии в подкрепа на бизнеса и домакинствата, значително по-високата ликвидност и капиталова адекватност на банковия сектор в страната в сравнение с тази в останалите европейски държави, както и присъствието на големите компании за изкупуване на дългове.
България спрямо останалите в ЕС
По подобие на много други банки в Европа, през миналата година кредитните институции в България позволиха на своите клиенти да отложат плащанията по своите заеми до 31 март тази година. Целта им беше да подкрепят фирмите и домакинствата в битката с ефектите от коронавирусната пандемия. Кредитната ваканция обаче е към своя край и едва ли ще бъде удължена след 31 март, когато вноските ще станат дължими заедно с натрупаните отложени плащания.
Според данните на БНБ към декември в обхвата на мораториума попадат кредити за предприятия и граждани в размер на 8.07 млрд. лв. (4.13 млрд. евро) или около 12.8% от общите експозиции към фирми и домакинства. България е над средните за ЕС нива по този показател при сравнение с останалите страни-членки. По данни към юни 2020 г. под мораториум в евросъюза се намират заеми към бизнеси и граждани за €860 млрд. или 7.5% от общия портфейл в тези два сегмента. Към тази дата заемите със замразени плащания в България са малко над 2 млрд. евро или 10.4% от общия портфейл.
Разбира се, не всички кредити в обсега на мораториума ще се превърнат в необслужвани. Според предварителни консервативни оценки на банкери в България такава опасност има за около ¼ от тези заеми или около 2 млрд. лв. За сравнение приблизително толкова беше обемът на придобитите от компаниите за изкупуване на дългове портфейли с просрочени вземания през 2019 г. – последната, за която има данни. За 2018-2019 г. придобитият от фирмите дълг е двойно повече – 4 млрд. лв. “Проблемните кредити в България ще растат след март и предлагането на портфейли ще се увеличава, но ситуацията изглежда напълно управляема и според мен капацитетът на компаниите, които присъстват на този пазар, ще е напълно достатъчен, за да поеме тези количества”, коментира Зорница Банкина, директор “Бизнес развитие” на АСВ. АСВ е сред лидерите в изкупуването и събирането на вземания в България и ключов партньор на банките в тази дейност.
С или без държавна структура за лоши активи
Според Зорница Банкина на българския пазар няма никаква необходимост от създаването на държавна компания за придобиване на лоши дългове с оглед на обемите, които се очертават и наличния потенциал и капацитет на специализираните фирми. Създаването на държавна “лоша банка” набира популярност в европейски държави с големи обеми просрочени заеми като Франция, Италия и Испания, където само към юни 2020 г. банките са поставили под мораториум заеми за близо €600 млрд. В тези стойности са включени експозиции на френските, италианските и испанските банки на други пазари, на които те присъстват. Близо до България пред подобно предизвикателство е изправена и Гърция, в която към юни 2020 г. са замразени плащания по заеми за фирми и домакинства за близо 24 млрд. евро или над 14% от общия кредитен портфейл в тези два сегмента. Нещо повече, през декември гръцката централна банка обяви, че очаква нови 8-10 млрд. евро лоши заеми като последица от кризата с пандемията. Към средата на миналата година общият размер на необслужваните банкови кредити в страната се изчислява на €54 млрд. Това обаче е значително по-малко спрямо количеството от кризата преди десет години, след която се натрупаха лоши заеми за над €100 млрд.
На фона на обстановката в региона банковият сектор в България е в много по-добра форма. “Дори на българския пазар да излязат по-големи пакети с лоши кредити, компаниите, специализирани в изкупуването им, биха могли да си партнират и да участват комбинирано”, посочва Зорница Банкина. Подобна практика вече се наблюдава в съседни на България страни като Румъния и Гърция. Там дъщерните дружества на компанията-майка на АСВ – B2Holding, вече няколко пъти участват в подобни сделки.
Допълнително, след изтичането на ваканцията за изплащането на кредитите, самите банки вероятно ще предприемат действия по предоговаряне и преструктуриране на задълженията по заемите за част от своите клиенти, за да им помогнат да преодолеят кризата по-бързо и в крайна сметка да ги задържат като клиенти. Отделно, българските банки имат висок размер на собствения капитал, висок размер на провизиране на лошите кредити и огромна ликвидност. Те са сред първенците по тези показатели в Европа. Това също предоставя значителна гъвкавост. Също така, в исторически план българските банки са се справяли при далеч по-високи, двуцифрени стойности на дела на необслужваните заеми.
