Правилата на играта започват да се променят. Доскоро потребителят по подразбиране търсеше малки кредити за стоки, ремонти, електроуреди или дори да плати някоя закъсняла сметка, от малки офиси в близост до работното му място, където ще получи търсената сума бързо и без много въпроси. Вече го правят и банките. Освен търсенето на източници на приходи, те се осмеляват да влязат в този бизнес и благодарение на агенциите, които изкупуват несъбираемите им вземания и им помагат да поемат рисковете.

През последната почти година няколко банки заложиха в стратегиите си отпускане на сходен тип заеми, отбелязва К10, годишното издание за банковия сектор на “Капитал”. Кредитирането расте във всички сегменти (бизнес, жилищно, потребителско) през последните месеци, но се запазват и рекордно ниските лихви по кредитите. Това съвсем естествено води до спад на печалбите на банките и търсене на нови източници на доходи. Докато повечето банки залагат на заеми за домакинствата, няколко като Пощенска, БАКБ, Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, по-малките Тексим банк и Ти Би АЙ, и наскоро придобилата лиценз БНП Париба лични финанси, тестват и сегмента с бързи кредити.

Основната разлика в продукта, според банките е, че той не е насочен към типичния клиент на небанковите финансови институции, който търси заем “до заплата”, а по-скоро цели нуждите на собтвените им клиенти. Банковите бързи кредити са малко по-евтини от класическия бърз кредит, и една идея по-скъпи от потребителските. Наричат се експресни, заради бързото им отпускане, намалената бюрокрация и липсата за изискване на доход. От банка до банка, разбира се, варират и праговете. Докато по-големите банки отпускат минимални суми между 500 и 1000 лв. при лихви 15-17%, по-малките свалят прага и до 150 лв.

Ускоряване на несигурностите

Навлизането в този сегмент може и да дава надежди за подобряване на доходността на банките, но идва ръка за ръка и с по-големите рискове при отпускане на необезпечени заеми. От “Капитал” припомнят обръщането на лихвения цикъл и скоростното влошаване на портфейлите през 2008-2009 г. От сектора са на мнение, че завоят към експресни кредити не е толкова опасна стъпка за банките, защото все пак става въпрос за краткосрочни заеми, които клиентите изплащат до няколко месеца. И все пак от БНБ, на база на редовната анкета и изданието “Икономически преглед”, дойде предупреждение за разхлабването на стандартите при кредитите от потребителски тип.

Сегментът с бързите кредити няма как да не стане апетитен за банките и с оглед на общото представяне напоследък. През първите месеци на тази година обемите най-сетне се възстановиха на нивата си от преди кризата, показва статистиката на централната банка. Запазва се и тенденцията да преобладават по-дългосрочните заеми над пет години, като към март те са нараснали с над 17% на годишна база до 1.12 млрд. лв., което е белег на стабилност. Още по-привлекателен е фактът, че с раздвижването на пазара за изкупуване на дългове, трета поредна година пада делът на необслужвани заеми от общия портфейл, като вече достига 12%.