Сред страховете във връзка с приемането на България в еврозоната основните са свързани с инфлация и нестабилност на финансовия сектор, която се пренася през граници. И докато за инфлацията е трудно да дадем еднозначен отговор, защото върху нея влияние имат различни фактори, то за финансовия сектор има ясни показатели, които показват доколко е устойчив. Един от тях е нивото на необслужвани заеми. Когато в банковата система се натрупат много просрочени кредити, това има лошо влияние върху цялата икономика и буквално блокира движението на парите, ограничава кредитирането, често предизвиква ръст на сивата икономика (заради опита да се избегне запор върху легално получени приходи) и загуби за банките. Рекордно високи нива на просрочени заеми имаше в Гърция и Кипър по време на финансовата криза, но постепенно те бяха намалени.
Анализ на данните от края на септември 2025 г. показва, че няма зависимост между членство в еврозоната и нивото на необслужвани кредити. Трите прибалтийски държави – Литва, Латвия и Естония, заедно с Кипър, са сред отличниците по ниско ниво на просрочени кредити в портфейлите на банките. Със сходни или по-добри показатели са само Швеция, Норвегия и Лихтенщайн. Във всички изброени общо необслужваните кредити са под 1% от портфейлите на банките.
Голямата изненада е Кипър, където нивото необслужвани кредити е значително намаляло само за година – от 2.2% на 0.9%, показват данните на Европейския банков орган (EBA). В последния доклад EBA Risk Dashboard няма обяснение и подробности за отделни държави, но можем да предположим, че става въпрос за един или няколко големи портфейла в банковата система, които или са били изчистени с изплащане на дълга, или са били продадени на специализирана компания.
В този период Гърция продължава да отчита намаление на необслужваните кредити до 2.7% (виж графиката). България с 1.8% ниво на просрочията е около средното за ЕС и държавите от Европейската икономическа общност. Интересно е, че при нас много нисък е делът на необслужваните ипотеки, а висок този при корпоративните заеми. В Кипър обаче ипотеките са с висок дял просрочие, а общо при корпоративните заеми нивото е под средното за всички необслужвани кредити.
Държавите с най-висок дял просрочие са Полша и Румъния, както и Унгария, която настига Гърция. Останалите страни с 2% и повече необслужвани кредити са Испания, Австрия, Италия, Франция и Португалия. При всички тях неплатените навреме корпоративни кредити са доста повече като дял от ипотеките на домакинствата.
Още новини четете тук: theagency.bg
