Преди дни Съветът на Европа прие нова рамка за просрочените кредити на банките. Регулацията засяга капиталовите покрития на финансовите институции в балансите им. Целта на промяната е да се гарантира, че банките отделят достатъчно собствени ресурси за новите необслужвани заеми и да създадат подходящи стимули, с които да се избегне натрупването на необслужвани кредити. 

При всички случаи това ще има последица и при компаниите за управление на вземания. Банките ще имат нов стимул да не задържат необслужваните заеми в портфейлите си. В последните 2-3 години в България и други балкански държави текат активни продажби на лоши кредити от банки към специализирани дружства. Заемите се събират според определени критерии в общ портфейл, който след това се продава. По този начин банките не „затварят“ пари за капиталови изисквания и изчистват балансите си, фокусирайки се върху основната си дейност.

В общия случай банковите кредити се считат за необслужвани, когато изминат 90 дни, в които длъжникът, независимо дали е физическо или юридическо лице, не си погасява вноските и/или лихвата, и когато е малко вероятно да възстанови взетото назаем. Ако клиентите не изпълняват ангажимента си за плащане, банката ще трябва да задели повече капитал с опцията той да бъде буфер в случай, че заемът не бъде платен. Това увеличава устойчивостта на банките към шокови ситуации, като улеснява споделянето на риска. В същото време от Съвета на Европа смятат, че така ще се намали нуждата от интервенции с публични средства, т.нар. спасяване на закъсали банки.

„Новите правила трябва да послужат като еднакъв подход, достатъчно мотивиращ във всяка страна, банките да чистят бързо или поне постепенно“, коментира в интервю за Investor.bg Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България.  Той обясни, че капиталът на банките, които имат много лоши кредити и не са успели бързо да ги почистят, ще бъде санкциониран пропорционално на тези необслужвани заеми. Банките ще имат възможност да изчистват портфейлите си и така когато регулацията достигне максимално ниво, няма да имат проблем, смята Андронов. Обратно – ако са отлагали изчистването, това ще се усети болезнено, смята банкерът.

Решаването на проблема с бъдещи необслужвани кредити е от решаващо значение за стабилността на банковия съюз. То ще създаде финансова стабилност и ще насърчи кредиторите да създават работни места и да растат в рамките на съюза.

Новите регулации вкарват и дефиниция за нов термин: „пруденциална предпазна мярка“, която покрива минимум загуба на парите, които банките заделят за покриване на бъдещи лоши заеми. Различното покритие ще се прилагат според типовете заeми – обезпечени или необезпечени, както и в зависимост от това дали обезпечението е движимо или недвижимо.

Минимално покритие (в %)

Години забавяне	1	2	3	4	5	6	7	8	9
Обезпечени с недвижими активи	0%	0%	25%	35%	55%	70%	80%	85%	100%
Обезпечени с движими активи	0%	0%	25%	35%	55%	80%	100%
Необезпечени	0%	35%	100%

Източник: consilium.europa.eu

Още новини четете на theagency.bg