Пандемията от COVID-19 и икономическия спад в резултат на нея затвърдиха политиката на ниски лихви, прилагани дълги години от централните банки по света. Намалението на лихвите имаше за цел да увеличи кредитирането и да задвижи икономиките, пострадали от кризата през 2008 г. Краткото възстановяване, което последва, беше прекъснато от затварянето заради пандемията и така лихвите продължиха да се поддържат на ниско ниво за стимул на икономическото възстановяване. На пръв поглед е ясно какви са последиците върху кредитирането – доказано е нарастването му. Какво обаче е качеството на тези кредити? Отговори търся учените Матей Майвалд и Петр Тепли от Финансово-счетоводния факултет на Университета по икономика в Прага.
Ниските лихви са предпоставка за увеличение на необслужваните банкови кредити като стойностен обем, показва тяхното проучване, публикувано през 2020 г. Авторите разглеждат ефекта от ниските лихви върху годишните данни на 823 банки в периода от 2011 до 2017 г. Географски изследването е съсредоточено в еврозоната, Дания, Швеция, Швейцария и Япония, но изводите могат да се отнесат и към други пазари.
Предположението на изследователите е, че ниските лихви повлияват върху нивата на необслужвани кредити след една година. Данните са потвърдили теорията им – просрочените кредити започват да растат след година на ниски лихви. Наблюденията им са по детайлна информация от отделните банки. На макрониво статистическите данни показват почти непрекъснато намаляване на необслужваните кредити в Европа и в частност в евро зоната от 2014 г. насам, измерени като дял от портфейла и абсолютна стойност. Намаляване обаче има с всеки портфейл необслужвани заеми, които банките продават на специализирани компании. Така в действителност тежестта за банковата система намалява, но необслужваният кредит не изчезва с момента на продажбата му.
При промяна на пазарните условия, когато за банките става голямо предизвикателство да генерират същото ниво на печалба както в предходни години, те търсят по-рискови позиции в кредитирането, се посочва в заключенията. Изследователите отбелязват, че така мерките за управление на кредитния риск вече не са толкова надеждни.
По-стари проучвания заключват, че има пряка връзка между увеличението на лихвите и ръста на необслужваните заеми в абсолютна стойност. Изследваният от Майвалд и Тепли период обаче се характеризира с много ниски лихви. Тогава централните банки намаляваха лихвите с цел стимулиране на изпадналата в рецесия световна икономика. Както се очакваше, това доведе до ръст на кредитирането, както за бизнеса, така и за индивидуалните клиенти.
В България в последните години бяха отбелязани рекордно ниски нива на лихвите по ипотечните и потребителски кредити. Паралелно с това необслужваните заеми като дял все още се понижават, макар в абсолютна стойност да растат. Причината – общият кредитен портфейл на банките нараства по-бързо от обема на просрочените кредити. Паралелно, все повече проблемни заеми се продават на специализирани компании за управление на вземанията скоро след просрочието. Това намалява дела им в банковите портфейли.
Още новини четете тук.