Изпълнителният директор на Агенция за събиране на вземания пред „Капитал“
Мартин Деспов е изпълнителен директор на Агенция за събиране на вземания (АСВ). Той е и един от основателите й, както и един от двамата й управители до продажбата на компанията след разрастването й. От 2016 г. АСВ е част от международната B2Holding, чиято централа е в Осло, Норвегия. Българската компания е една от водещите в придобиването на задължения в България и Румъния. Мартин Деспов продължава да ръководи АСВ като един от двамата й изпълнителни директори. Има дългогодишен мениджърски опит в събирането и управлението на вземания във финансовия сектор. Бил е на ръководни позиции във водеща небанкова финансова институция. Завършил е финанси в УНСС.
Какво е мнението ви за предлаганата 10-годишна абсолютна давност на задълженията на физически лица?
– Бих казал, че представеният законопроект е противоречив, необмислен, даващ привилегия на малка част от обществото и с потенциала да увреди всички останали. Подкрепяме добрата идея, че не трябва да има „вечни“ длъжници и че не е справедливо потребителите с финансови затруднения да бъдат натоварвани с прекомерни разходи в хода на събирането на задълженията им по съдебен път. Въпросът е дали, така представен, законопроектът решава ефективно проблема на тази малка част от обществото, която не е в състояние да обслужва трайно дълговете си. С този закон ще бъде нарушен драстично балансът между интересите на кредиторите и на кредитополучателите. Големите компании, предоставящи заеми или стоки и услуги с отложено плащане, както и тези, които купуват вземания, ще понесат големи загуби, но ще останат на пазара и ще се адаптират, като затегнат условията за кредитиране и повишат цената на заемния ресурс. В бизнеса с изкупуване на вземания цените на бъдещите сделки ще се понижат. Това означава, че банките ще получат по-малко свеж ресурс за портфейлите си. Сделките няма да станат по-малко желани, но ще се сключват на по-ниска цена.
Какъв ще е ефектът за потребителите?
– Значителна част от домакинствата в страната, които ползват заеми и ги обслужват редовно – 87-88%, ще трябва да се сблъскат със затруднен и по-скъп достъп до кредитиране. Всеки кредит ще бъде съпътстван от допълнителни гаранции, което ще оскъпи кредитирането и ще го забави. Това със сигурност не е справедливо. Остават тези 12-13% от домакинствата, които поради една или друга причина не обслужват заемите си. Процесът на съдебно събиране на дълговете и в момента е продължителен и труден, като често отнема повече от десет години. В условията на 10-годишна абсолютна давност и риска да не върнат предоставения от тях заемен ресурс кредиторите ще ускорят рязко действията си по събиране на вземанията, включително тези по съдебен път, което ще окаже силен натиск върху голяма част (95%), от кредитополучателите с непогасени задължения. Ще намалее до минимум възможността за предоговаряне и разсрочване на дълговете им. Статистиката ни показва, че над 75% от гражданите с повече от едно съдебно задължение не обслужват и задълженията си към държавата. На практика с тази промяна им се дава допълнителна привилегия за сметка на всички коректни платци и кредитори. Дава се привилегия и на т.нар. кредитни милионери, които имат ресурса да забавят съдебния процес достатъчно дълго. Така представен, законът посяга на основни принципи в икономиката и правото, един от които е, че задълженията трябва да се обслужват, което може да създаде предпоставки за икономическа стагнация с всички произтичащи от това негативи. Законопроектът ще стимулира професията „вечен“ длъжник, а с неизбежното затягане и поскъпване на достъпа до кредитиране има опасност на пазара да се завърнат нелегалните лихвари от сивия сектор. Има по-добър начин проблемите на вечния длъжник да бъдат решени – със Закон за фалита на физическите лица, широко застъпен в практиката на европейските страни. За съжаление новият законопроект на тази тематика от 21 юли 2017 г. отново не дава справедлива защита на кредиторите. В комбинация двата законопроекта в този си вид биха довели до дългова ваканция и до непредвидими загуби за финансовия сектор и за икономиката. По-разумно е потребителите да бъдат облекчени с намаляване на разходите в съдебното производство например.
Какви са тенденциите на развитие в сектора на компаниите за изкупуване на дългове в момента?
– Растящите обеми, които се изкупуват, повишаването на финансовите резултати на дружествата в сектора и навлизането на чуждестранни стратегически инвеститори са ясен сигнал за динамично развитие и добри перспективи. През последните години компаниите в сектора сме инвестирали стотици милиони в покупката на портфейли, като по този начин подпомагаме стабилността на финансовата система. България е един от сравнително перспективните в нашия бизнес пазар в региона и прогнозите са обемите да продължат да растат. Фактори са по-високият дял на необслужваните заеми в сравнение с останалите страни от ЕС и желанието на кредиторите да отпишат лошите си вземания по-бързо, подтиквани и от банковия регулатор. Очакванията ни са през следващите няколко години инвестициите в портфейли да достигнат над 200 млн. евро. За съжаление, ако се приемат предложените промени в законодателството, инвестициите ще спаднат драстично, което ще се отрази и на резултатите на продавачите, т.е. на кредитните институции.
Как се отрази на АСВ промяната в собствеността?
– Положително. Имаме достъп до финансов ресурс, което е важно за развитието ни в условията на растящ пазар. Освен това международните компании идват със своите знания за пазара и разбирания за етично поведение. Носят със себе си положителния имидж на индустрията, което ни помага да убедим банките, че сме правилният партньор. Банките предпочитат да работят с международни компании с ясен капитал и правила. Новият собственик ни даде достъп до големия пазар. Конкуренцията расте, а това несъмнено е положително за всички на пазара. Кредиторите получават по-голяма ликвидност и подобряват своята рентабилност. Потребителите с просрочени дългове също печелят. Отделяме им много повече персонално внимание и време. Комуникираме с тях активно, за да намерим изход от създалата се ситуация, водим преговори и им предлагаме различни варианти за разсрочено плащане.
Постигате огромна рентабилност на приходите през 2016 г. – на какво се дължи и това ли са традиционните маржини в сектора в Европа?
– На големи обеми, както и на натрупване в продължение на много години. Един портфейл не се разработва за година-две. Ефективността ни е по-висока. Очакванията ни са с навлизането на пазара в по-зрял период доходността със сигурност да се променя в посока надолу. Това е наблюдавано във всички растящи пазари.
Вашият собственик как оценява средата, в която работи тук?
– Пазарът на Балканския полуостров е естествена стъпка за всеки голям европейски играч. Компанията е с присъствие в над 15 държави. Регионът е интересен, защото тук процесите по продажба закъсняха много. Румъния се движи с много по-големи крачки по отношение на достигане търгуваните обеми в другите европейски страни. България все още изостава, въпреки че през последните две години има отчетлива промяна в намеренията и желанията на банките да продават. Променя се конюнктурата, променят се цените, а на пазара вече участват и компании, които са готови да купуват и обезпечени портфейли – корпоративни заеми и кредити за малки и средни предприятия.
Очаква ли се влизането и на други международни компании като нови собственици и смяна на собствеността на компании в сектора?
– Дори с перспективите за ръст, пазарът е сравнително наситен и недостатъчно голям, за да поеме всички големи европейски играчи. Независимо от това нашите очаквания са, че на пазара ще стъпят и други международни компании през следващите няколко години, което е най-логично да стане с придобиване на съществуващи компании. Не изключваме и сделки за консолидация на пазара, което е естествен процес. Политическата нестабилност през последните няколко години, както и непрекъснатите промени в законодателството в посока увреждане на кредиторите може да се окажат пречка пред стратегическите инвеститори.
Вие бихте ли купили и друг местен играч?
– На този етап не обсъждаме такава възможност, но, познавайки желанията на международните компании за ръст, не изключвам ние или някой друг след определено време да се замисли за такава стъпка. В момента за нас е по-удачно да растем органично. Сделката за придобиването на АСВ е твърде прясна за нашия холдинг, за да мислим за разширяване.
Компанията ви купи един от големите портфейли – 182 млн. лв. на Уникредит Булбанк. Каква част от него и за колко месеца сте събрали?
– Корпоративните портфейли с обезпечения са особени. За да се реализира дълг, който банка не е успяла да реализира с години, трябват още години. Твърде рано е. Резултат можем да очакваме през следващите години. При такъв тип портфейли компаниите са в несъстоятелност, а процедурите по несъстоятелност са бавни, не зависят от волята на кредитора. Това е една от причините резултатът да идва много по-късно и по-бавно и да е неясен отсега. Това беше първа сделка и за пазара на такъв тип портфейл и може да се приеме като тест.
Отварят ли се банките към продажба на портфейли? Какви портфейли са продали за последната година и какви се предлагат в момента?
– Банките определено започнаха да продават портфейли по-активно. Не с темповете и обемите, които очаквахме и заложихме за тази година, но все пак те са основният двигател на пазара. Имаме вече значими примери за сделки с големи портфейли. Сделки вече се сключват периодично и на по-ранен етап, което респективно повиши и цените. Кредитните институции продават основно портфейли с необезпечени потребителски кредити. АСВ е основен участник на пазара от страна на купувачите на такива портфейли. Разработихме и нов сегмент на пазара – изкупуване на портфейли с необслужвани обезпечени корпоративни заеми. АСВ сключи с Уникредит Булбанк най-мащабна сделка в този сегмент досега. Очакванията ни са именно този сегмент да се развива най-динамично до края на тази и следващата година.
Как се случват продажбите на портфейли сега в сравнение с преди година? На какви цени? Споменахте повишение на цените?
– Банките вече предлагат по-пресни портфейли с идеята по-рано да освободят ресурс. Има тенденция на увеличаване на предлаганите за продажба обезпечени портфейли, основно с корпоративни вземания и такива за малки и средни предприятия. Тенденцията е към повишаване на цените на сделките, дължащо се на по-голямата конкуренция. Разликата с цените преди две-три години е значителна. Вече има сделки, сключени при 35-40% от стойността на портфейла. Има портфейли, които се продават и на цена под 10%. Всичко зависи от потенциала за събираемост. Предстоящите промени в законодателството по линия на 10-годишната давност обаче биха охладили пазара и ще свалят значително цените. Портфейлите с потребителски кредити, които се предлагат все по-често, са със срочност под две години. Корпоративните обезпечени вземания са с по-късен матуритет, тъй като банките са се опитвали преди това да съберат вземанията. Срочността обикновено е между 3 и 5 години. Обемите се запазват на нивата от миналата година.
Очаквате ли повече дълг на пазара покрай натиска върху банките за намаляване нивото на необслужваните заеми?
– Както БНБ, така и Световната банка и МВФ ясно дадоха сигнал, че нивото на необслужваните кредити в България все още е твърде високо спрямо средното в ЕС. Мениджърите на банките в България отдавна знаят това и предприемат необходимите мерки, за да ускорят процеса по продажба на просрочените си заеми. Дори и да не се сбъднат прогнозите за удвояване на обема на дълговете, които ще бъдат изкупени тази година, със сигурност ще отбележим пореден ръст и нов най-висок стойностен обем. До края на годината ще видим със сигурност още поне две големи сделки. Основните обеми се очаква да бъдат от корпоративни обезпечени кредити. При потребителските кредити пазарът е навлязъл в определена цикличност, банките са постигнали стабилност и регулярност.
Рано ли е да се говори за вторичен пазар на лоши дългове?
– Има единични сделки на вторичен пазар, но по-скоро в момента са изключения. Няколко компании са опитвали да организират такива търгове. Очаквано цените са изключително ниски. Има сделки, когато компания прецени, че няма времеви ресурс да се концентрира върху определена част от портфейла си и предпочита, вместо да го неглижира, да го продаде на друга компания. Няма развит вторичен пазар на вземания.
Освен банките кой още продава дълг и в какви обеми?
– Най-големите обеми се продават от банките. След това като обем са продажбите от небанкови финансови институции. Един от телекомите периодично извършва продажби, но, съотнесени към общата стойност на продажбите, те са много малки. От ютилити компании много рядко някой предприема действия за разлика от Румъния например, където почти ежемесечно те продават вземания.
Източник: Капитал