Обемите на продадените от банките просрочени вземания са се увеличили значително в началото на тази годинa в сравнение със същия период на 2019 и 2020 г., показва докладът на консултантската компания KPMG – “Navigating European distressed markets”. За първото тримесечие на годината са сключени сделки за просрочени вземания на стойност близо 36 млрд. евро, като значителна част се дължат на банките в Италия и Гърция, които и преди това бяха водещи по този показател. 

По-голяма част от сделките са с обезпечени кредити и такива с държавни гаранции, които се появиха в резултат на COVID-кризата и антикризисните правителствени мерки. Италианската UniCredit и гръцката Alpha Bank са сред банките, които са продали най-голям обем необслужвани заеми през 2019, 2020 и началото на 2021 г. 

Експертите на KPMG очакват влошаване на корпоративните финансови резултати в резултат на пандемията. На този етап ефектът от COVID-19 върху качеството на активите се проявява само частично, но анализаторите предвиждат той да се засили през следващите месеци. Очакванията са за увеличение на провизиите и за намаляване на пазарната капитализация. Според доклада, европейските банки ще продават по-активно необслужваните си заеми, което ще даде тласък на сделките за изкупуването им. Изминалата 2020 г. беше предизвикателна за европейския пазар на необслужвани вземания заради несигурността. През 2021 г. се очаква раздвижване, със значително повишение на провизиите за загуби от страна на европейските банки, в зависимост от вида на активите, финансовото състояние и местоположението им. Прогнозата е сделките да намалеят като размер на отделните транзакции, а тези, които са обвързани с държавни гаранции, е вероятно да претърпят и малка корекция в цената. 

Според KPMG сме изправени пред истинска икономическа криза, с безпрецедентно забавяне на икономическия растеж и интензивен натиск върху широк спектър от индустрии и кредитополучатели. Макар през последните години да беше постигнат напредък за намаляване на необслужваните заеми, наследени от предишната глобална криза, в някои държави и сред някои банки нивата им остават високи. Бързото вливане на още просрочени кредити в резултат на COVID-кризата може да засегне силно печалбите и възможността на банките да отпускат заеми на и без това ограничените откъм ликвидност кредитополучатели, което ще увеличи проблема с необслужваните кредити. 

Подобно на други анализатори, и от KPMG смятат, че регулаторите и банките сега са по-добре подготвени да се справят с необслужваните заеми, отколкото са били през 2008-2009 г. В момента има по-добри условия за сделки в целия ЕС. Кредитните рискове, предизвикани от COVID-кризата, са различни като финансовият натиск е продиктуван преди всичко от недостига на ликвидност. Това се очаква да доведе до промени в подхода на банките, инвеститорите и компаниите за изкупуване на вземания. Новите регулации в ЕС и насоките на Европейския банков орган (European Banking Authority) също ще подпомогнат възстановяването, се отбелязва в доклада.