В края на този месец изтича удълженият мораториум върху повечето банкови заеми, от който се възползваха десетки хиляди фирми и физически лица, пострадали в COVID-кризата. Много е вероятно още през следващите два месеца да видим последиците. Основният въпрос е колко голям може да бъде проблемът с лошите кредити.
Мораториумите, наложени в България и в други европейски държави, са възможност бизнесът и граждани да преминат по-лесно през кризата. По данни на БНБ към края на януари кредитите под мораториум са 8.28 млрд. лв., което прави 12% от всички отпуснати заеми към този период. Близо 6.5 млрд. лв. от тях са фирмени. През миналата година банките начисляваха провизии активно, осъзнавайки, че мораториумът отлага, но не премахва кредитния риск и той е основната причина да не се наблюдава покачване на лошите кредити. “На този етап, преди изтичане на мораториума, не може да се каже в каква степен провизиите са достатъчни, но предвид политиката на БНБ да изисква високи нива на капитал в банките, особено чрез капиталовите буфери, най-вероятно остатъчният кредитен риск в системата е покрит адекватно”, коментира темата тези дни пред в. “Капитал” подуправителят на БНБ Калин Христов.
Опитът на държави, в които мораториумите вече изтекоха, ни дава представа какво може да очакваме и в България. В Ирландия например, където мораториумът за по-голяма част от кредитите изтече в края на февруари, нещата са по-оптимистични от първоначалните притеснения. Прогнозата на рейтинговата агенция Fitch е за покачване на необслужваните кредити, но в много по-малка степен от ръста след кризата през 2008 г., когато тази държава беше сред най-засегнатите в Европа. За разлика от тогава, сега в над 85% от случаите след мораториума длъжниците в Ирландия се връщат към погасителните схеми отпреди пандемията, отбелязва Fitch. Това е над първоначалните очаквания на банките. Не бива обаче да забравяме, че в Ирландия, подобно на другите западноевропейски държави, правителството осигури сериозна държавна подкрепа за затворените бизнеси и гражданите. Дълго време страната беше известна и като “келтския тигър”, а за миналата година икономиката беше единствената в Европа, която отбеляза ръст – 3.4%, с което изпревари по растеж дори Китай.
Ирландските банки преразпределиха през 2020 г. значителна част от очакваните кредитни загуби в резултат на пандемията. Това се отрази в нетни загуби, но ще доведе до по-ниски разходи по кредитите през тази година, коментират от Fitch. Другият начин за справяне с лошите кредити и поддържането им до едноцифрена стойност като дял от общия портфейл, е продажбата. Това е стратегията например на двете големи банки АIB Group и Bank of Ireland. Наскоро AIB Group обяви продажбата на портфейл с необслужвани заеми на стойност 600 млн. евро, което е първата значителна транзакция в Ирландия от началото на пандемията. Средносрочната цел на банката е да поддържа ниво от около 3%.
От Eвропейския банков регулатор призоваха заемодателите своевременно да отписват необслужваните в резултат на пандемията заеми, предупреждавайки, че в противен случай “зомби” компании ще попречат на икономическото възстановяване. Жозе Мануел Кампа, председател на Регулатора, заяви, че очакват “значително нарастване” на необслужваните кредити в идните тримесечия, след като приключат програмите за правителствена подкрепа, съобщава Bloomberg.
Където и да се намираме в Европа, наивно е да очакваме, че след няколко месеца всичко ще бъде както в началото на 2020 г. Последици ще има както при всяка криза, но и не бива да се поддаваме на краен песимизъм. Наблюденията на банкери и специалисти по управление на дълга сочат, че повишението на необслужваните заеми и в България няма да е драматично, а наличието на опит от икономическата криза ще им помогне да се справят по-бързо с лошите кредити. Това е прогнозата, публикувана в годишния обзор на ЕЦБ, а подуправителят на БНБ Калин Христов също коментира, че сега банките имат много по-висок капацитет за управление на необслужваните кредити в сравнение с предишната криза.
Защо ръстът им няма да е драматичен? Нека разгледаме предпоставките за това:
- Мораториум (отлагане на плащанията) са поискали и получили кредитополучатели, които дотогава са обслужвали редовно заемите си. В България това е водещото условие на банките за одобрение. Не е трудно дори и само психологически да направим извода, че това са кредитополучатели, които имат намерение да бъдат добри платци. Лоши биха станали при извънредно тежки промени в обстоятелствата.
- Икономиката на България е отворена, малка и скорошното възстановяване в Западна Европа би трябвало да е катализатор на сходна тенденция и тук. Правителствата на държавите, които са водещ външнотърговски партньор на България, осигуряват безпрецедентна по своя размер и характер помощ на фирмите и домакинствата в техните държави. Това ще помогне за по-бързо възстановяване и на българската икономика в дългосрочен план.
- В момента мораториумът и COVID-кризата свиват възможностите на банките да отпускат нови кредити, което ограничава растежа и предприемачеството. С изтичането на мораториума и отшумяването на пандемията, кредитирането ще се увеличи постепенно, което ще стимулира потреблението, производството и растежа в следващите няколко години.
- Банките имат за партньор специализирани компании за управление на вземанията. С тяхна помощ огромният дял необслужвани кредити, натрупани в предишната икономическа криза, беше намален значително. Сега този опит може да се използва бързо и лесно. Продажбата на просрочени вземания осигурява допълнителна ликвидност и връща обратно парите в икономиката.
- Към момента при кредитите без мораториум се наблюдава малък ръст на необслужваните, който идва от потребителски и фирмени заеми. При ипотечните спадът продължава. Именно фирмените и потребителските са по-гъвкави за преструктуриране, за разлика от ипотечните. Така може да се очаква по-лесното им изчистване, било чрез преструктуриране, било чрез продажба.