Инфлацията в България и Европейския съюз се ускорява и това ще има отражение върху нивата на необслужваните кредити, предупреждават експерти.
Прогнозата за предстоящите зимни месеци е тази тенденция да се задълбочава като причините са няколко – огромното парично предлагане в резултат на ниските лихви, което предизвиква покачване на цените на ключови активи като имотите, борсово-търгуваните финансови инструменти и стоки, възстановяването на икономиките след затварянето заради COVID-19, и поскъпването на електроенергията, газа и парното, което се пренася и в цените на стоките и услугите от първа необходимост.
През август годишната инфлация в ЕС е достигнала 3.2%, показват данни на Евростат. Държавите с най-голямо повишение на цените са били Естония, Литва и Полша. България официално е сред тези с по-ниска от средната за ЕС инфлация – 2.5%, но според анализатори през есента ще има ускоряване. В сравнение с юли в 26 европейски държави има нарастване на индекса на потребителските цени и само в една няма промяна – Австрия.
Обичайно, при висока инфлация и икономически ръст реалната стойност на заемите намалява и обслужването им става по-лесно, което води до спад в забавените плащания по кредитите. Когато ръстът и доходите обаче изостават от повишението на общото равнище на цените, тогава за много хора заемите се превръщат в тежест и просрочията започват да растат. Сега има и допълнителен фактор – изтичането на мораториумите върху много кредити.
Наблюдения от предишни години показват как биха се променили нивата на необслужвани кредити в България в резултат на високата инфлация. Проучване на Международния валутен фонд (МВФ) в Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЮИЕ) от 2013 г. показва, че повишаването на безработицата, обезценката на местната валута спрямо еврото и високата инфлация водят до ръст и на необслужваните заеми. Понякога високата инфлация намалява реалния дълг и води до спад на просрочените кредити, но тя също така води до спад на разполагаемия доход, ако не е придружена от увеличение на заплатите. Друг фактор е желанието на държавата да се бори с ефектите от поскъпването, като увеличава лихвите, при което вноските по заемите започват да растат, посочват от МВФ.
Според проучването повишаването на инфлацията с 1 процентен пункт води до ръст на необслужваните заеми с 0.4 пункта през следващата година. От своя страна увеличението на просрочените заеми има негативен ефект върху кредитирането, инфлацията и реалния ръст на БВП, като предизвиква и повишаване на безработицата.
Наблюдение върху банковия сектор, публикувано през 2019 г., показва различни зависимости между инфлацията и необслужваните кредити в различните региони. Така например в Централна и Източна Европа, както и в развиващи се страни от Южна Америка и Африка, има положителна корелация между поскъпването на живота и зачестилия брой случаи на затруднения в навременното плащане. С други думи – при инфлация необслужваните заеми растат. Наблюденията водят до няколко извода – има пряка връзка между повишението на цените и способността на домакинствата да обслужват своите кредити, като до определени нива на инфлацията това помага за по-лесното им изплащане, а над тези нива – точно обратното и е трудно е да се прави краткосрочна прогноза, се посочва в изследването.
За всички цитирани по-горе изследвания трябва да се има предвид, че те включват наблюдения след световната финансова криза от 2008 г., а тази през 2020 г. има различни причини и последици. След кризата с COVID – 19 в България и другите европейски държави зависимостта може да не е толкова директна, тъй като правителствата задействаха мащабни програми за финансова помощ. В същото време страната ни е на едно от първите места по енергийна бедност, което може да изостри проблемите през зимния период и така много домакинства да останат с по-малко разполагаеми доходи и в затруднение да погасяват навреме кредитите си.
Още новини четете на theagency.bg