Георгиос Христофору е регионален директор на B2Holding за Югоизточна Европа (ЮИЕ) и изпълнителен директор на B2Kapital SA-Greece, поделението на холдинга в Гърция. Норвежката B2Holding е една от водещите компании за изкупуване на просрочени вземания в Европа с дейност в 23 страни и с водещи позиции в сектора в ЮИЕ. В България компанията притежава Агенция за събиране на вземания ЕАД (АСВ).
Какви са очакванията Ви за стойността на сделките за необслужвани кредити в Югоизточна Европа през тази и следващите години?
Според нас пазарът в ЮИЕ ще е много активен по отношение на сделки за необслужвани кредити. Не е лесно да се прогнозира обем, доколкото банките ревизират целите си за продажба на портфейли с необслужвани кредити всяка година. За България очакваме пазарът да остане активен с фокус върху обезпечените заеми за корпоративни клиенти и малки и средни предприятия. Ще има сделки и за по-големи портфейли с необезпечени кредити за физически лица при банките от топ 7. Очакваме през тази година в България да бъдат сключени сделки за около 1.3-1.5 млрд. евро по номинал, с което стойностите от рекордната 2018 г. да бъдат надминати.
В Румъния пазарът не е много активен, но политическите решения в страната може да дадат нов тласък на транзакциите. В Гърция и Кипър има повече яснота, защото целите за нивото на лошите кредити, което трябва да бъде постигнато, бяха публично оповестени по линия на споразумението между Европейския стабилизиращ механизъм и банките. В Гърция очакваме сделки за около 20-25 млрд. евро до 2021 г., като една голяма част ще бъдат сключени до края на тази година. В Кипър прогнозата ни е за около 10 млрд. евро необслужвани заеми, които ще бъдат предложени за продажба. Тази година в Кипър вече беше сключена една голяма сделка за портфейл от 5.7 млрд. евро номинал, придобит за 1.4 млрд. евро.
Какви са очакванията Ви за нивата на необслужваните кредити?
Като цяло тенденцията е те да намаляват и ако макроикономическото и политическо развитие остане стабилно, ще видим как нивата намаляват още. Въпреки това има някои изключения. Сред тях са законодателните промени в Румъния, които според нас не са в правилна посока и вече доведоха до ръст на лошите заеми. Дали тази тенденция ще се запази или не, предстои да разберем. В противен случай тенденцията би трябвало да е към намаление.
По какъв начин продължаващата консолидация в банковия сектор в ЮИЕ засяга дейността ви?
Консолидацията като цяло е стъпка в правилната посока, доколкото тя води до по-стабилни банки. А стабилността на банковата система е основен стълб на стабилността в националните и регионални икономики. Консолидацията често е придружена от по-висок апетит да се продават просрочени задължения, за да се изчистват балансите. Това подпомага и нашата дейност.
Дали усилията на България, Румъния и Хърватия за присъединяване към Еврозоната и Банковия съюз ще имат отражение върху пазара на просрочени кредити?
Това е много технически въпрос, но гледайки опита на други малки икономики, преминаването към еврото често води до увеличение на лошите кредити. Вариации може да има в зависимост от това в каква валута теглят заемите си от банките кредитополучателите в съответната държава. Както вече споменах, за нас е трудно да отговорим, тъй като не знаем какви предпазни мерки вземат кредитополучателите за своите кредити.
*Интервюто е публикувано в специалното издание на SeeNews – Top 100 SEE, първото издание на класацията на 100-те най-големи банки в ЮИЕ.