България е сред държавите в Европа с най-голям дял на просрочените плащания към бизнеса, показва тазгодишният Европейски доклад за плащанията (EPR), който обобщава данните от анкета сред мениджъри в 25 държави. Изпълнителните директори на компаниите отговарят на въпроси за просрочените плащания и условията за бизнес през миналата година и очакванията им за тази година. 

Делът на забавените плащания към българските компании е 11.7%, по който показател страната е наравно с Чехия и Швеция. Най-неблагоприятно е положението в Сърбия и Словения (виж графиката), а от най-малко забавени плащания се оплаква бизнесът в Португалия.   

Технологиите все повече навлизат в управлението на закъснелите плащания, а несигурността сред бизнеса в Европа не е отминала, е друг от важните изводи в EPR. Проучването е направено сред ръководителите на близо 10 хил. компании и проследява нагласите и очакванията им, свързани с ликвидност, просрочени плащания и условия за правене на бизнес. 

След години на висока инфлация и строга парична политика, компаниите имат основания да вярват, че най-после Европа е в период, в който икономическият импулс се засилва, отбелязва докладът. Въпреки това в първите месеци на годината нова вълна от несигурност достигна Европа. Периодите на несигурност принуждават директорите на компании да поставят като приоритети ликвидността, паричните потоци и гъвкавостта. В EPR е посочено, че при непредвидимата търговска среда и нарастващите фалити в някои сектори в Европа, тази гъвкавост е от съществено значение за оцеляването на компаниите. Поради това те са все по-затруднени от забавянето на клиентските плащания и оценяват, че средно около 11% от техните общи приходи се плащат със закъснение. 

Над една трета от анкетираните изпълнителни директори споделят, че забавянето е толкова лошо, колкото е било по време на извънредното икономическо сътресение заради COVID-19 пандемията. През миналата година европейските компании във всеки един момент са имали забавени вземания за около 10.5 трлн. евро. 

Без съществена промяна в последните години е периодът между договорено и реално плащане при компаниите, работещи с други бизнеси и с крайни клиенти. Скъсяване на този срок има главно при тези, които работят с публичния сектор, а обяснението може да се търси в инициативи, въведени за подкрепа на малкия бизнес по време на пандемията, се казва в доклада. 

Няколко са подходите, които компаниите възприемат, в опит да намалят просрочените вземания. Почти осем от десет участващи в анкетата говорят за улеснения чрез подобрен интерфейс за плащане в своите платформи и въвеждане на начини за разплащане, удобни за клиента. Приблизително толкова са и тези, които инвестират в анализ на данни за прогнозиране на тенденциите в забавените плащания. Изкуственият интелект помага за управлението на вземания, смятат експертите. 

Друга стъпка, която компаниите предприемат срещу риска от забавените плащания, е да променят сроковете за плащане. В тазгодишната анкета на EPR, 56% от изпълнителните директори казват, че са приели неблагоприятни платежни условия, за да запазят търговските отношения. През 2021 г. този дял е бил 49%. Целта на по-дългите срокове за плащане e предотвратяване на финансови затруднения за клиентите. Тези данни помагат да се обясни защо почти половината компании в момента въвеждат по-строги платежни условия в бизнес среда, която възприемат като по-благоприятна за техните клиенти. 

На макроикономическо ниво притесненията са за стагфлация сред европейските бизнеси в резултат на силен инфлационен натиск и по-високи разходи за заеми. Европейските правителства са изоставили плановете си за затягане на публичните финанси и вместо това увеличават фискалните разходи, особено за отбрана. Тези разходи могат да подкрепят икономическия растеж в бъдеще, позволявайки на европейските страни да излязат от индустриалната стагнация, но това няма да стане бързо, се казва още в доклада. Краткосрочният ефект ще е инфлация и потиснат растеж.

Още новини четете тук.