Сравнително високо ниво на необслужвани кредити, надценени имоти и висока инфлация – това са рисковете, които Европейската комисия очертава пред България в ежегодния си доклад Alert Mechanism Report, публикуван в първите дни на 2024 г. Като цяло предизвикателствата пред икономиката на страната ни са малко, но разходите за труд растат доста бързо, отбелязват авторите на доклада.
Делът на бизнес заемите спрямо БВП в България е сравнително голям спрямо други страни в региона, макар тенденцията напоследък да е на спад. Сред държавите със сходен такъв проблем са още Естония и Унгария. Сравнително голям е и делът на корпоративните заеми в чужда валута – 43%. Това на пръв поглед създава риск, който обаче е неутрализиран от участието на България в механизма ERM II и наличието на валутен борд, става ясно от доклада. Реалните лихви у нас са били на практика отрицателни при високата инфлация, изчисляват от ЕК.
При домакинствата съотношението на заемите към БВП е доста по-ниско – само 23% през 2022 г., с тенденция на спад при растяща икономика. Необслужваните заеми в този сегмент също намаляват, но остават на сравнително високо ниво – 4% в средата на 2023 г., което е над средното в ЕС. С голям дял просрочени кредити са още Унгария, Полша, Хърватия, Румъния и Ирландия. Наред със заемите, просрочени над 90 дни, в България, Полша и Унгария има и голям дял на заемите от Етап 2 – в риск от просрочие. Все пак от ЕК успокояват, че банките в тези държави са добре капитализирани и печеливши, особено у нас, където кредитният ръст продължава.
За разлика от други държави, разходите за обслужване на заемите в България не се увеличават, което предпазва домакинствата от допълнително задлъжняване. Причините са предимно плаващите лихвени проценти по ипотечните заеми, обвързани с тези по депозитите, в комбинация с високата ликвидност в банковата система. ЕК обаче предупреждава за възможен обрат в кредитната политика на банките и риск в сектора на домакинствата.
Цените на имотите предизвикват притеснения – от 2013 г. насам те нарастват повече, отколкото доходите и според доклада в момента те са надценени средно с около 8%. В банковия сектор балансите са стабилни – съотношението на базовия собствен капитал от първи ред и възвръщаемостта на собствения капитал са над средните за ЕС, като рентабилността се подобрява през 2022 г.
България не е единствената, изправена пред описаните рискове. Така например високата инфлация може да се окаже проблем и за Хърватия, Чехия, Естония, Литва, Латвия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Надценените имоти и продължаващо покачване на техните цени се наблюдават още в Испания, Португалия, Латвия и Словения. В Белгия и Унгария има слабо понижение на надценените жилища.
Още новини четете 👉 ТУК.