ЕК: Повишението на необслужваните кредити създава риск за европейската икономика

Повишението на необслужваните кредити в банковия сектор е рисков фактор за устойчивостта на европейската икономика, предупреждава Европейската комисия (EК) в годишния Преглед на дълговата устойчивост (Debt Sustainability Monitor). Много вероятно е просрочените заеми да се увеличат, но възможностите на банковата система да се справи с този ръст са по-големи, отколкото са били по време на глобалната финансова криза преди десет години, смятат експертите на комисията. 

Според ЕК трябва да се наблюдава развитието на отделните рискови индикатори, тъй като не е сигурно колко точно ще е негативното въздействие на COVID-кризата върху балансите на банките. През миналата година мерките, предприети от държавите в ЕС и водената от ЕЦБ парична политика са допринесли за намаляване нивата на необслужваните заеми на фона на кризата. Банките в много случаи отчитат ръст на кредитните си портфейли, в основата на който обаче стоят държавни помощи, докато в действителност качеството на кредитополучателите се е влошило и това трябва да се има предвид, когато се тълкуват данните и въздействието на кризата върху кредитния риск, констатират от еврокомисията. 

Засега прогнозата за повечето показатели на България поставят страната ни в скалата за нисък и среден риск от криза. По-високият риск идва от нивото на необслужваните банкови кредити и повишението им през миналата година в сравнение с 2019 г. За сравнение – само в Кипър и Гърция нивото им е по-високо, а повишението у нас е сходно единствено с това в Малта.

 

От 2014 г. насам делът на необслужваните кредити в повечето държави-членки на ЕС намалява. За изминалата година спадът продължава, най-значително в Кипър (-6 процентни пункта), Португалия (-3.2 пункта), както и в Словения, Италия и Унгария – с по 2 пункта надолу. 

Банковият сектор е важен за стабилността на публичните финанси, тъй като последните отразяват дела на необслужваните заеми, неблагоприятното развитие на кредитните потоци в частния сектор, цените на жилищата, както и съотношението на кредити към депозити, отбелязват експертите. Според ЕК регулациите на банковия съюз помагат за смекчаването на този риск.