Финансовата стабилност на еврозоната се влошава заради растяща инфлация, покачващите се лихви, слабите изгледи за ръст и корекциите на финансовите пазари. Това се посочва в новия доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ), посветен на финансовата стабилност сред групата държави, които са част от системата на единна европейска валута.
Високата инфлация доведе до промяна на паричните политики, прилагани от централните банки, в резултат условията за финансиране се затягат и увеличават колебанията на финансовите пазари. Растящото поскъпване и покачващите се лихви притискат икономическия ръст в много от напредналите държави, а с това се увеличава и вероятността за рецесия в следващата една година – както в еврозоната, така и в други развити страни.
На този фон нарастват опасенията за влошаване в качеството на банковите активи. Високата инфлация натежава върху разполагаемите пари на домакинствата и възможността на тези с по-ниски доходи да си покриват навреме задълженията. Роля за това имат и покачващите се лихви, става ясно от доклада. Проблемът не изглежда да е системен, доколкото домакинствата с ниски доходи държат едва 13% от банковия дълг в еврозоната, отбелязва Reuters. За сравнение – тези с високи доходи, които не изпитват трудности, имат 70% дял от банковото кредитиране.
Специално в сегмента на потребителското кредитиране качеството на активите показва първи признаци на слабост и е уязвимо от нарастване в разходите за живот, смятат от ЕЦБ.
През първата половина на тази година нивото на необслужваните банкови кредити продължи да намалява, благодарение на продажбата и секюритизацията им. Последвалото намаление на обема им и продължаващият ръст на кредитирането помогнаха за спад в дела им. Така нивото им падна до най-ниската си стойност откакто през 2015 г. започна да се публикува статистика.
ЕЦБ отбелязва увеличение в дела на кредитите от Етап 2, които надхвърлят пика, достигнат по време на пандемията. Този тип кредити са класифицирани като рискови, с вероятност да станат необслужвани в бъдеще. И корпоративните заеми в риск, и тези за домакинствата, се повишават постепенно за трето поредно тримесечие, в синхрон с влошаващата се макроикономическа перспектива. През първата половина на тази година обаче няма значително покачване на провизиите, заделени за покриване на заемите от Етап 2 и на необслужваните.