Европейската централна банка (ЕЦБ) ще работи за по-висока устойчивост на финансовия сектор към макроикономически и геополитически кризи, дигитална трансформация и по рискове, свързани с климатичните промени. Това обявиха от ЕЦБ в края на декември, представяйки приоритетите си за банков надзор през 2023-2025 г. Геополитическият шок, предизвикан от руската инвазия в Украйна увеличи несигурността пред развитието на икономиката и финансовите пазари, както и пред банковия сектор. Сегашната ситуация изисква изключително благоразумие по отношение на кредитните институции и надзора им, отбелязват от ЕЦБ.
Домакинствата с високи нива на задлъжнялост, ниски приходи или плаващи лихви по ипотеки могат да се сблъскат с влошаване на кредитоспособността си. Все пак фискалните мерки, натрупаните по време на пандемията спестявания и устойчивия пазар на труда поне частично ще смекчат удара от инфлацията и високите лихви.
Високата инфлация по целия свят накара централните банки, включително ЕЦБ, да предприемат мерки в рамките на монетарната си политика. Очакванията са контрагентите на банките да се сблъскат с предизвикателства пред обслужването на дълговете си. Те са обусловени от затегнати финансови условия в резултат на нарастващите лихви и влошените перспективи за растеж, а по време на пандемията се увеличи съотношението между публичния и частния дълг към БВП.
По отношение на компаниите, особено в енергоемките сектори, се очакват предизвикателства, свързани с високите разходи за финансиране и оперативни разноски, както и слаба перспектива за ръст, което потенциално води до увеличение на фалитите.
От ЕЦБ казват, че несигурността остава висока през идните месеци. След инвазията в Украйна повишаващите се цени на енергийните носители, храните и суровините, заедно с проблемните доставки в енергетиката, доведоха до повишение на инфлацията. Тези ефекти, заедно с трусовете в доверието, изостриха вече съществуващите затруднения в доставките и влошиха икономическите перспективи. В условията на повишаваща се несигурност основният риск пред растежа включва по-продължителна от очакваното война в Украйна, ескалация на геополитическите напрежения, увеличаващи се енергийни цени и инфлация. В комбинация с прекъсвания на енергийните доставки и ограничението им, всичко това може да доведе до рецесия в Европа, смятат от Централната банка.
По отношение на устойчивостта към геополитически и макроикономически рискове, поднадзорните трябва да следят отблизо бързо променящата се финансова среда и да се насочат усилия към риск мениджмънта. ЕЦБ препоръчва на банките да коригират структурните недостатъци в цикъла си по управление на кредитния риск – от отпускането на заема до мониторинга, като навреме се справят с отклоненията от препоръките на регулаторите.
Според ЕЦБ търговските банки трябва да могат бързо да идентифицират и ограничат всякакви рискове в експозициите си към чувствителни сектори, включително засегнатите от войната в Украйна, както и портфейлите от имоти. Необслужваните кредити продължиха да намаляват през първото полугодие на 2022 г., а затегнатите условия за финансиране и покачващата се вероятност от рецесия започнаха да влияят на кредитните условия в Европа. Това ще се отрази върху домакинствата и фирмите, макар и в различна степен, в зависимост от фактори като ниво на задлъжнялост или чувствителност към макроикономическата среда. По-точно шокът от цените на енергоносителите и нарушенията във веригите на доставки, предизвикани от войната в Украйна, обичайно удрят сектори, свързани с производство и обработка на суровини, енергийни доставки и енергоемки сектори, земеделие и транспорт.
Високите цени на суровините се отразяват върху строителството, а проблемните доставки на газ засягат големи потребители като производители на метали, химически заводи, сектора на храните и напитките. Според анализа на ЕЦБ пазарът на търговски имоти изглежда се стабилизира, а на офис имоти посреща предизвикателствата на ниските лихви и напрежението в разходите за строителство. Към тях се добавя към преминаването на дистанционна работа по време на пандемията. Анализаторите на Централната банка насочват внимание към банките, които работят на пазари с висок дял на ипотеки с плаваща лихва. Макар България да не е в еврозоната, тясната ни обвързаност с единната валута и преобладаващите ипотечни заеми с плаващи лихви също могат да създадат проблеми.
Още новини четете тук.