По-голяма част от хората в Скандинавските държави са запазили работните си места, но са ограничили разходите си по време на пандемията от COVID-19, показва проучване за финансовото положение на домакинствата. Парадоксално е, че най-лошата рецесия на този век е допринесла за по-добро благосъстояние на някои домакинства, се отбелязва в изводите на Nordic Debt Collection Report, който обхваща времето от началото на 2020 г. до февруари тази година.
Особености на COVID-кризата
Промяната в поведението и на потребители, и на кредитори, е довела до по-малко случаи на събиране на просрочени задължения. На пръв поглед има противоречие между по-малкото проблеми с плащанията заедно с бързия спад на икономическата активност и ръста на безработицата. Ключовите фактори за краткосрочното намаление на кредитните загуби са промяна в моделите на потребление, мораториумите върху заеми, както и широката държавна подкрепа на икономиката и в четирите държави – Швеция, Норвегия, Финландия и Дания.
По данни на Европейският банков регулатор (European Banking Authority, EBA), в периода от март до декември 2020 г. само в Дания и Норвегия има повишение в дела на просрочените заеми, но то е минимално – с по 0.1 процентни пункта. В Швеция и Финландия няма промяна (виж графиката). Равнището на необслужвани кредити в Северна Европа традиционно е по-ниско от средното за Европейския съюз, което в края на 2020 г. е 2.6%. За сравнение – в България е 7%, а по-високо е само в Гърция и Кипър.
По-малкото проблемни кредити в Скандинавия са продиктувани от две основни причини, показват данни от изследването. Първо, от мораториумите се възползват предимно получатели на сравнително големи заеми – ипотечни, кредитни карти, а автомобили. Второ, много кредитори са престанали временно да изпращат известия за малки неплатени сметки. Най-вероятно през тази година ще видим увеличаване на случаите по събиране на малки вземания. Големите, изтеглени от домакинства с по-големи финансови възможности, засега не изглеждат потенциално проблемни.
За домакинствата високата безработица няма незабавен ефект върху погасяването на задължения, докато могат да намаляват разходите си. Според допитване, направено през есента на 2020 г., над 10% от скандинавските домакинства са се възползвали от мораториум върху кредитите в резултат на намаляване на приходи. В последните 12 месеца във всички скандинавски държави безработицата се е повишила. Затварянето на ресторанти и места за настаняване, понякога и заради доброволно социално дистанциране, е имало малък ефект върху икономиките им. Причината е, че тези сектори са с много малък дял върху БВП, за разлика от други европейски региони, например държавите в южната част на Европа.
Ръст на ипотечното кредитиране
В северната част на Европа домакинствата с ниски доходи обичайно имат и ниски дългове. В същото време ниските лихви по кредити позволяват на по-богатите домакинства да разполагат с повече пари, но заради изолацията и намалената мобилност търсенето на стоки и услуги е слабо, което води до ръст на спестяванията. Високите цени на жилищата увеличават търсенето на заеми с цел покупка на имот, в резултат ипотечното кредитиране за жилищни нужди се е увеличило в скандинавския регион по време на пандемията. Това показва промяна в кредитните потоци – от домакинства с ниски доходи те се преместват към такива с високи. Една от промените в този период е увеличението на финансовото неравенство между различните потребителски групи.
Така например хората, които живеят сами и имат ниски приходи са по-застрашени от загуба на доходи и безработица в резултат на ограниченията заради COVID-19. От другата страна са хората, запазили работното си място и с възможност да работят от разстояние. Те се оказват с по-добри лични финансови показатели в сравнение с времето преди пандемията. Сред хората с високи приходи ограничаването на разходите е допринесло за повишаване на спестяванията.
Коронавирусът и мерките срещу него доведоха до най-голямата рецесия от Втората световна война насам. Това също така доведе до безпрецедентна от над 70 години насам държавна подкрепа за ограничаване на кредитните загуби и за бизнеса, и за домакинствата. Засега ниското ниво на необслужвани кредити се приема за доказателство, че мерките са сработили. Обичайно необслужваните кредити и фалитът на предприятия са в обратна зависимост с икономическия растеж, но в случая през 2020 г. се наблюдава спад в нивата на несъстоятелност в Скандинавия. Безпрецедентната подкрепа на разходи за публичния сектор, гарантираната от държавите ликвидност, ниските лихви, регулациите, мораториумите върху кредити и непреките рестрикции върху разходите са предотвратили лошите кредити в краткосрочен план. В дългосрочен подобна покрепа обичайно надвишава краткосрочните ползи и след спиране на стимулите необслужваните заеми се покачват.