Пазарът на просрочени задължения в Централна и Източна Европа все още се радва на резултатите от активните им продажби в последните години. Това се казва в последния доклад на Deloitte, който разглежда сделките за лоши заеми в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Румъния, Унгария и Хърватия са държавите, отбелязали едни от най-големите общи обеми сделки за лоши кредити в периода 2015-2017 г. – малко над 9.5 млрд. евро (виж графиката). В допълнение анализът отбелязва продължаващ интерес от международни и местни инвеститори към пазара на дълг. Изводът е направен на база приключените през първата половина на 2018 г сделки, както и на броя транзакции.

Общо за миналата година в ЦИЕ са завършени сделки за 4.4 млрд. евро, а договорените пред приключване са на стойност 4 млрд. евро. Това ще е повече от двоен ръст спрямо 2017 г., когато сделките бяха за едва 3 млрд. евро, но много близо до нивата от 2016 г. – тогава имаше продажби на стойност 7 млрд. евро.

Въпреки положителните тенденции за подобряване качеството на активите, България все още има нужда да се изправи пред предизвикателството на високия дял лоши дългове, се посочва в доклада на Deloitte. Корпоративният сектор е изправен пред предизвикателството на наследените лоши дългове, които затрудняват кредитната активност. Миналата година беше особено активна в България, с няколко големи сделки. Рекордът до момента се държи от еднократна продажба на портфейл за 250 млн. евро номинал на Уникредит Булбанк, купен от АСВ. Сделката е от втората половина на миналата година и ще бъде отчетена в следващите доклади.

Украйна е разглеждана като място  с голям потенциал за бъдещи сделки заради размера на пазара на лоши кредити. Същото може да се каже за Босна и Херцеговина, както и за Албания, които нямат големи сделки и активност от доста време. Международните и местните инвеститори са обърнали погледа си към украинския пазар основно поради голямото предлагане на необслужвани корпоративни заеми, но са в очакване на законова рамка, както и на подходяща инфраструктура за покупко-продажби. Силното провизиране на лоши кредити потенциално води до намаляване на разликите в цените при продажби и също така може да обезсърчи сделките.

Прехвърлянето на лоши кредити чрез продажби остава основна възможност за справяне с необслужваните заеми сред финансовите институции в региона на ЦИЕ. Макар пазарът на просрочени дългове да записа слаба активност през 2017 и първата половина на 2018 г., банките постепенно намаляват портфейлите си от лоши заеми до устойчиво ниво. Като резултат от непрекъснато намаляващите портфейли от проблемни кредити конкуренцията остава много силна при търсенето. То се забелязва главно сред инвеститори, които вече са изградили капацитет за обслужване в региона. Инструментите за управление на кредитни портфейли също така включват значително отписване на лоши заеми, както и споразумения за преструктуриране, вместо традиционни съдебни и изпълнителни производства.

Подобряването в качеството на активите е видимо в дела на необслужваните кредити – то пада до едноцифрено число или дори под нивото от предкризисните времена в някои държави. Стимул за това е възстановяването на кредитната активност, подхранено от продължаващите положителни тенденции в макроикономиката. Икономическото обръщане също така води до по-добри финансови позиции и на компаниите, и на домакинствата, които имат стимул за погасяване на стари просрочия.

Подобряването на кредитните портфейли също така се вижда и по намаляващите нива на нови лоши заеми. Въпреки това, времето от възстановяването на кредитирането е относително кратко, за да се направят солидни заключения по отношение на формирането на NPL през следващите години. Очакваното покачване на лихвените проценти от историческите дъна също може да окаже натиск върху способността на длъжниците за погасяване.

Перспективите за пазара на дългове в ЦИЕ показват различни картини. Активността на пазари, които вече са се справили с повечето проблемни заеми, вероятно постепенно ще отшумява, за сметка на сделки с друг тип активи – вземания по лизинг, дъщерни дружества на финансови институции, обслужващи платформи. Причина за тази тенденция ще бъде консолидацията в банковия сектор и усилията на банките да се преструктурират, премахвайки активи извън основната им дейност. За други държави все още се очакват по-големи сделки – това са пазарите, които ще влязат в последна фаза по разчистване на лоши активи и подобряване на балансите, заключват от Deloitte.

Още новини четете тук.