COVID-кризата увеличава финансовото неравенство и страховете от инфлация

Финансовото неравенство се задълбочава, а страховете от инфлацията мотивират хората да се опитват да стабилизират финансите си. Това са изводите от новия European Payment Report (EPR), публикуван тази седмица. 

Европейците са притеснени от влиянието на покачващата се инфлация върху техните лични финанси и дълг, обобщава проучването, проведено сред повече от 24 хил. души в 24 европейски държави в периода от 21 юли до 26 август. Пандемията от COVID-19 хвърля дълга сянка върху благосъстоянието на хората, сочи изследването. 

Според доклада възстановяването варира според региона, приходите и възрастовата група, но пандемията предизвиква повишаване на осведомеността сред потребителите, които се стараят да подобрят финансовата си грамотност и устойчивост. Около 40% от европейците оценяват положението си в момента като по-лошо, отколото е било в началото на 2020 г. Според региона този отговор варира от 44% в Източна Европа, 43% в Южна Европа, до едва 31% в Северна Европа. Почти половината от домакинствата с ниски доходи отчитат влошаване на положението си, докато сред хората с високи доходи този дял е само 32%. 

По-младото поколение е по-засегнато. Четири от десет млади хора (18-21 години или т.нар. Поколение Z), отговарят, че са в по-лошо положение, отколкото са били преди началото на пандемията. За сравнение – 30% от “бейби-бумърите” (55-64 год.) са в подобно положение. 

 

 

Потребителите са притеснени, че покачващите се цени имат отрицателен ефект върху личните им финанси. Нарастват и притесненията за обслужването на дългове. Много хора смятат, че благосъстоянието им ще е в риск за известно време, а немалко очакват кризата да засегне финансите им за поне 12 месеца. Близо 70% от участниците в проучването са притеснени от инфлацията, като най-разтревожени в този аспект са хората в Южна и Източна Европа, а най-малко – в Централна и Северна Европа. За мнозина ще трудно да се справят с повишението на цените. В момента 40% от европейците остават с по-малко от 20% от заплатата си, след като платят сметките си.  

Пандемията има и хубава страна – тя е мотивирала хората да подобрят финансите си. Близо 60% от анкетираните очакват нова криза в живота си и се стремят да бъдат в по-силна финансова позиция преди да се появи такава. В резултат 40% спестяват или си поставят за цел да управляват разходите си по сметки. Също толкова е делът на младите (Поколение Z) потребители, които виждат в кризата възможност да подобрят финансите си. За “милениалите” (родени между 1980 и 1996 г.) този дял е 36%. 

Родителите вече разбират колко е важно да образоват децата си за управление на личните финанси още от ранна възраст и се опитват да повлияят на новото поколение да изгражда добри навици. Според EPR, 57% от родителите прекарват време, помагайки на децата си да научат принципите за управление на финансите, а почти толкова е делът на хората, които заделят пари за подсигуряване на децата си. Интересно е, че 60% насърчават децата си да не влизат в дълг. 

Според изследване на Eurostat има пряка зависимост между финансовото състояние на едно домакинството на ниво родители и риска от бедност сред децата. През 2019 г. в риск от бедност са били 23% от хората, които около 14-тата си година са живели в домакинство с финансови затруднения. За сравнение – едва 13.4% от хората, които днес са в риск от бедност, са живели като малки в добре обезпечени домакинства. В България 40% от хората, прекарали детството си бедно, и днес са застрашени от бедност – най-високият дял сред държавите в ЕС. 

Още новини четете тук.