Корпоративният сектор в Европа планира намаляване на разходите си, независимо от нарастващия оптимизъм в икономиката, а закъснелите плащания продължават да отнемат от ресурса на компаниите. Това показва новият Европейски доклад за плащанията (European Payment Report/EPR), който обобщава резултатите от проучване сред над 9000 малки, средни и големи компании в 25 държави в Европа.
България също е сред изследваните страни. Българският бизнес се представя по-силно спрямо средното за континента по отношение на очаквания и постигнати резултати. В същото време страната се представя по-слабо по показателя за навременни плащания.
Малко над 40% от бизнесите в Европа планират да съкратят разходите си през тази година – най-високият дял от епидемията от COVID-19 насам. За сравнение – през 2021 г. такива намерения са имали 28% от компаниите.
Една трета от европейския бизнес смята, че е вероятно да поиска удължаване на сроковете за разплащане от доставчици или да плати по-късно от уговореното. Това се отразява негативно на развитието на дейността като цяло – средно по 73 дни годишно губят компаниите в опит да се справят с просрочените си вземания, вместо през това време да се фокусират върху основния си бизнес. Според доклада европейският бизнес бави плащания за 10.5 трлн. евро. Това е равностойно на 30% от БВП, колкото е сумата от вътрешния продукт на Франция, Германия и Великобритания.
Очакванията са неплатежоспособността в Европа да се увеличи. Европейските компании стават по-устойчиви на проблеми с просрочения дълг и само 12% от ръководителите казват, че загубите от това са намалили възможностите им да инвестират в стратегически растеж през миналата година. През 2021 г. този дял е бил 20%. Делът на компаниите, чиито растеж е бил възпрепятстван от проблеми със забавени плащания, е намалял за същия период – с 10 процентни пункта до 43%.
Закъснението на плащанията варира в различните сектори. В отношенията бизнес към крайни клиенти разминаването вече е 11 дни, с два дни повече, отколкото през 2023 г. При плащанията от бизнес към бизнес и в публичния сектор отлагането е 16 дни, като при бизнеса има ден увеличение спрямо 2023 г., а в публичния сектор – ден намаление на срока.
България е на челни позиции по брой дни в отлагане на плащанията – 65 средно, колкото са в Норвегия и Полша. Най-малко е забавянето в Ирландия – само 52 дни.
Макар европейската икономика да се представя по-добре, макроикономическите условия продължават да тежат върху бизнеса. Трима на всеки пет анкетирани не очакват намаление на лихвите поне още година, независимо от предположенията, че ЕЦБ скоро може да ги намали. И все пак, след период на нестабилност и криза с разходите за живот, икономическите условия в Европа се подобряват, а 31% от ръководителите на компании споделят за подобряване на дейността през последните 12 месеца. През 2022 г. техният дял е бил 24%. Над половината от участниците в проучването виждат перспектива за развитие на бизнеса в следващите години.
Предизвикателство остават високите лихви и разходи за обслужване на заеми. Половината от анкетираните се притесняват, че високата цена на заемния капитал може да подкопае плановете им за растеж. Също толкова се опасяват от ново повишение на лихвите, което ги прави внимателни при заемането на капитал и планирането на разходите. По-малко – “само” 46%, правят по-внимателно планове за експанзия заради макроикономическите условия.
В анкетата 15% от представителите на бизнеса споделят, че ще започнат да изискват по-дълги срокове за плащане през тази година, за да се справят с икономическите сътресения и спадове. В същото време, 8% смятат да намалят времето за издължаване към своите клиенти.
Разбивката по държави показва доста добра позиция на България – 30% от българските компании потвърждават, че през последните три години годишните им приходи са надминали очакванията. Сходно е представянето и в Хърватия. Преди България и Хърватия са само Нидерландия, Норвегия и Полша.
Oще новини четете тук.