Продължителните периоди на кредитен растеж създават предпоставки за увеличение на задлъжнялостта и натрупване на кредитен риск в банковата система. Това предупреждава БНБ в последния доклад “Банките в България”, който обхваща четвъртото тримесечие на 2022 г.
В този период обемът на необслужваните експозиции в банките се е понижил в резултат на отписвания на кредити за домакинствата. Централната банка обаче отбелязва изостряне на кредитния риск, след като делът на заемите от Етап 2 се запазва относително висок. Това са кредити, които официално не са станали необслужвани, но при тях има закъснение на вноски и висок риск от забавяне и отказ от плащания.
Заради колебанията на енергийните цени, рисковете от проблеми с веригите за доставки и очакваното забавяне на вътрешното търсене, обслужването на задълженията може да се влоши, отбелязват от БНБ. Това би довело до ръст на необслужваните кредити и повишаване на разходите за обезценки. В допълнение върху финансовото положение на длъжниците ще повлияе и глобалното повишаване на лихвите. Прогнозата на Централната банка е пренасянето на ръста в лихвите към България да се ускори през следващите месеци.
През последните месеци на миналата година обемите на нови жилищни кредити са останали високи, се посочва в доклада. Няма промяна по отношение на рисковия апетит, степента на обезпеченост и задлъжнялостта на получателите на заеми. Единствената разлика с предишните тримесечия е плавното увеличение на средния размер и матуритета на новите заеми.
Към края на 2022 г. брутните необслужвани кредити в портфейлите на банките са 5.2%, 0.04 процентни пункта спад за тримесечие. Отписванията и продажбите на просрочени заеми са допринесли за спада, отбелязват от БНБ. Ако се вземат нетните кредити, там също има спад (виж графиката). Заради намалението обезценките на банките са паднали с 3.4% до 3.5 млрд. лв. бруто, става ясно от доклада.
Още новини четете тук.