Българските банки вероятно ще трябва да затегнат изискванията към клиентите си за получаване на кредит. Това ще стане със законови промени, които бяха приети от парламента в четвъртък, 13 декември. Промените в Закона за БНБ бяха предложени заради желанието на България да се присъедини към валутния механизъм ERM II и еврозоната.

Според новите правила Централната банка ще трябва да наблюдава и оценява системни рискове в търговските банки и при нужда ще въвежда мерки за ограничаването им. В мерките се включват изисквания за размера на кредита и степента на обезпечение, съотношението между стойността на заема и годишния доход на получателя му, както и съобразяване на месечния доход с текущите плащания. Досега търговските банки имаха доста по-голяма свобода по отношение на преценката дълг/доход. Като цяло в почти всички случаи те съобразяват одобрението и отпускането на заем с обезпечението и дохода на клиента. Ново е, че БНБ може да прецени досегашните им изисквания за по-либерални от необходимото и да поиска затягането им.

Централната банка ще може да се намеси и по отношение на максималния срок на договора за кредит, начина на изплащането му, както и да налага други мерки, необходими за овладяване на риска. Обичайно всяка банка разглежда официалните доходи на клиента и по това се пресмята дали може да си позволи изплащането на заема, който иска. По сходен начин това се преценява и за фирмите, които трябва да докажат достатъчно паричен поток, стабилни приходи и бизнес план, за да им бъде отпуснат заем.

Очаквано, другите промени засягат обмена на информация и надзора над значимите кредитни институции. Значимите банки ще бъдат под контрола на ЕЦБ, а в допълнителна наредба ще се определят точните критерии за „значима банка“. Най-общо това ще са банки, които поради размера и обхвата на дейността си оказват значимо влияние върху пазара. Банките ще имат 6 месеца, за да организират дейността си според новите законови изисквания.

Една от промените засяга достъпа на ЕЦБ до информация – българските кредитни институции ще трябва да предоставят при поискване всички документи, счетоводни регистри, писмени и устни обяснения.

Надзорът вече ще се премества и на макроикономическо ниво – БНБ ще може да контролира рискове, свързани с прекомерен ръст на кредитите. Централната банка ще може да разработва и въвежда мерки, които да ограничават прекомерната кредитна експозиция към определени сектори от икономиката.

Промените в Закона за БНБ съвпадат с началото на стрес-тестовете, които протичат в няколко български банки. Тестове ще се правят на трите най-големи по размер на активите: Уникредит Булбанк, ДСК Банк и ОББ, както и на трите най-големи с българска собственост: Първа инвестиционна банка, ЦКБ и Инвестбанк. Резултатите ще бъдат обявени през юли.

Пълен текст на промените в Закона за БНБ е качен на сайта на парламента тук.