БНБ: Ръстът на кредитирането ще се забави, но активното търсене на жилищни и фирмени кредити ще продължи

Растежът на кредитирането за частния сектор ще се забави през тази година, основно заради по-слабото търсене на заеми от страна на домакинствата. Това очаква БНБ в последната си “Макроикономическа прогноза”. Според документа ръстът на кредитирането ще стигне 6.8% за тази година, при 8.8% към декември 2021 г. По-слабият темп ще дойде заради домакинствата, които няма да теглят толкова заеми в условията на повишена несигурност в икономическата среда и забавен растеж на частното потребление. 

Жилищни кредити обаче най-вероятно ще продължат да се търсят. Според експертите от Централната банка високата инфлация през тази година и все още ниските лихвени проценти ще стимулират ипотечното кредитиране. 

За реалната икономика – нефинансови предприятия, очакванията са годишният ръст на кредитиране през 2022 г. да остане близък до нивата от миналата година. 

“Значителното поскъпване на енергийните стоки и на различни суровини и материали вероятно ще продължи да подкрепя търсенето на банков ресурс за оборотни средства и запаси през годината, докато търсенето на кредити за инвестиционни цели ще бъде силно потиснато”, отбелязват от БНБ. Ограничение на кредитирането вероятно ще има и заради увеличения антицикличен капиталов буфер – БНБ поиска от търговските банки да го увеличат от 0.5% на 1% от октомври, и до 1.5% от началото на 2023 г. Така банките ще се наложи да заделят повече резерви и провизии за отпуснатите кредити. Ефект на ограничение се очаква да има и заради повишени изисквания към собствения капитал и задължения на банките. 

 

 

Впоследствие, през 2023-2024 г. прогнозата е за засилване на кредитната активност, благодарение на нарастване на инвестициите в частния сектор на икономиката и по-голямо потребление от домакинствата. Прогнозите са направени при очаквания за повишение на лихвите в еврозоната, което ще се отрази и в България. 

Като цяло прогнозите за 2023-2024 г. са по-оптимистични – повече потребление от домакинствата, ръст на заплатите и намалена несигурност в сравнение с 2022 г. Заетостта ще се повиши с 0.5% още тази година, а за следващата прогнозата е за 0.9% повишение. Лошите демографски тенденции в България обаче ще имат отрицателно влияние върху заетостта. Според доклада ръст на заплатите ще има, още през тази година. Причините са две – недостиг на работна ръка и инфлация. Интересно е, че в публикуваната преди дни от Министерство на финансите Средносрочна бюджетна прогноза 2023-2025 г. е заложено минималната заплата да остане на сегашното ниво от 710 лв. На такава официално работят много българи и високата инфлация намалява осезаемо разполагаемия им доход, което често води до затруднение при погасяването на заеми от тях. 

Още новини четете тук.