Необслужваните кредити на домакинствата нарастват, а рисковете за влошаване на качеството на активите остават, се казва в новия доклад “Банките в България”, публикуван от БНБ. Докладът обхваща третото тримесечие на 2023 г., в което делът на необслужваните заеми в българските банки е 4.4% – минимален спад спрямо юни. Брутният кредитен портфейл расте с 3.2%, което означава, че просрочените заеми спадат само като съотношение, а като абсолютна стойност се увеличават.
В последния бюлетин на Асоциацията на банките в България управителят на БНБ Димитър Радев дава ясен сигнал, че централната банка обмисля да затегне жилищното кредитиране с мерки, насочени към клиентите. Досега мерките на надзора бяха насочени основно към банките, по конкретно към минималните им резерви, а за клиентите имаше само насоки.
Радев изтъква, че “запазващият се силен растеж на жилищните кредити към края на 2023 г. създава условия за повишаване на задлъжнялостта на домакинствата, макар и от сравнително ниско равнище, и за бързо натрупване на кредитен риск в баланса на банковата система, което може да наложи прилагането на допълнителни макропруденциални мерки от страна на БНБ през 2024 г”. Като пример за мерки той посочва налагането на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата. Засега няма обяснение какви точно могат да са мерките, като те могат да засегнат само някои групи кредитополучатели и само някои типове заеми.
В собствения си доклад БНБ отбелязва, че през третото тримесечие са се увеличили и отписванията при кредитите за нефинансови предприятия. Делът на заемите от Етап II (Stage II или Фаза 2) остава относително висок с оглед на вероятността да се сбъдне кредитният риск в краткосрочен план. Според централната банка е възможно способността за обслужване на задълженията да намалее заради колебанията в цените на суровините, рисковете от забавяне на външното търсене и очакваното покачване на лихвите по кредитите. Като положително е отбелязано отслабването на инфлационния натиск. Заради затягането на лихвените условия и по-умереното търсене на оборотно финансиране, кредитният ръст при нефинансовите предприятия се забавя.
При домакинствата обаче активността е висока, особено в жилищното кредитиране. БНБ предупреждава, че това създава условия за кредитен риск. Прави впечатление и големият дял (над 40%) на заемите, в които погасителната вноска е над 40% от разполагаемия доход на заемополучателя. Заради поскъпването на жилищните имоти средният размер на новоотпуснатите кредити се повишава до 180 хил. лв. през третото тримесечие на 2023 г., при 156 хил. лв. средно за 2022 г. Освен това по-дългите срокове за изплащане увеличават рисковете.
Централната банка препоръчва на търговските банки да имат консервативен подход при кредитната си дейност, като освен обезпечение, да оценяват и кредитоспособността и платежоспособността на длъжника. Съветът е това да се оценява при настоящите условия и при евентуални неблагоприятни промени в срока на договора.
