Бързото нарастване на кредитите може да създаде циклични рискове в българската банкова система. Това се посочва в доклада на БНБ за състоянието на банките през третото тримесечие на 2018 г. Според Централната банка рисковете могат да се проявят при бъдещо покачване на лихвите или при отслабване на икономическата активност.

Анализаторите наблюдават оптимистичните очаквания на домакинствата и предприятията за бъдещите им финанси. В съчетание с ниските лихви това засилва склонността им да вземат кредити, с които се финансират инвестиции и потребление.

Според БНБ оптимизмът почива върху икономическия подем – увеличават се заетостта, заплатите и печалбите. Рисковете идват от повишената склонност на банките да кредитират все по-интензивно. По официални данни вземанията на банковата система от неправителствения сектор отбелязват най-високия си ръст от средата на 2009 г. насам. Активността е по-голяма в кредитирането на домакинствата, а ръстът при жилищните кредити води до увеличение в цените на имотите. Така се стига отново до повишено търсене на заеми, с които се финансират покупки на имоти и кръгът се затваря, става ясно от анализа на БНБ.

Брутният кредитен портфейл на банките в България е нараснал с 1.4 млрд. лв. до 60.3 млрд. лв. В тях не се включват вземанията към кредитни институции. Кредитите за домакинствата и за бизнеса са се увеличили през третото тримесечие на миналата година спрямо второто. Увеличението при заемите за домакинствата е с 375 млн. лв. до , а за нефинансовите предприятия – с 537 млн. лв. Увеличението при други финансови предприятия, без кредитните институции, е с 414 млн. лв.

Краткосрочно кредитната експанзия се отразява добре на финансовите резултати на банките, но ако е прекалено бърза, се създават рискове. В дългосрочен план това може да има лошо отражение върху възможностите на клиентите да обслужват редовно заемите си. Според Централната банка едно бъдещо затягане на монетарните условия в еврозоната ще се пренесе и върху лихвите у нас. Около 97% от отпуснатите кредити в последните десет години имат по-малко от една година период с фиксирана лихва. Повишение на лихвите ще промени лихвения риск в кредитен, а освен това редовното обслужване на заемите ще бъде засегната и от промяна в икономическата активност.

От БНБ припомнят, че делът на необслужваните кредити в България е над средния за ЕС. При някои банки има едновременно високи нива на лошите заеми и по-ниско от средното покритие с обезценка. За ограничаване на кредитния риск от банковия надзор препоръчват да се прилагат стандарти, които отчитат и бъдещото финансово състояние на кредитополучателите. Има и риск кредитните стандарти да се разхлабят под натиска на конкуренцията и преследване на бизнес планове за по-висок пазарен дял и финансови резултати. Не на последно място кредитополучателите може да надценяват възможностите си за поемане на задължения и да не вземат предвид вероятността за негативен ефект при влошаване на икономиката.

Към края на септември лошите заеми в България намаляха до 8.5% при 9.3% само три месеца по-рано. По този показател страната ни е на пето място в ЕС.

Пълен текст на доклада на БНБ и данни за банките в България: четете тук.