Българският бизнес е сравнително по-малко песимистично настроен в условията на безпрецедентната криза, предизвикана от коронавируса и на фона на повсеместни негативни очаквания в повечето държави в Европа. Това показва специалното издание на Европейския доклад за плащанията, посветено на ефектите от пандемията върху състоянието и платежоспособността на компаниите на континента. Проучването е направено през първата половина на годината и обхваща близо 10 хил. фирми от 29 европейски страни, сред които и България.

Епидемията от COVID-19 ще окаже влияние в дългосрочен период не само върху бизнеса, но и върху потребителите, тъй като възникналите финансови проблеми ще затруднят плащанията, предупреждават авторите на доклада. В условията на безпрецедентна криза, осигуряването на паричния поток и достъпът до ликвидност е въпрос на оцеляване, подчертават те. Повечето компании се опасяват, че възникналите в резултат на кризата просрочени плащания са заплаха за съществуването им като особено уязвими са малките и средни фирми, е друг от основните изводи в доклада.  

На фона на икономическия шок само една-трета от българския бизнес (33%) смята, че рецесията е неизбежна в страната, докато в Европа това очакване за своите икономики споделят средно над половината от респондентите (56%). По-големи оптимисти от българите са само хърватите (27%), а най-големи притеснения имат италианците (83%), където епидемията от коронавируса избухна с най-голяма сила през пролетта. 

Сходни са настроенията сред бизнеса в България и на въпрос дали предвиждат рецесия в цяла Европа. Само 39% от българските мениджъри допускат, че ще има такава. За сравнение средно процентът за Европа е доста по-висок – 57%. В Испания и Португалия са най-силно разтревожени по тази тема (съответно 92% и 87%), докато хърватите отново са най-спокойни (33%). Литовците, естонците, румънците, босненците и сърбите също са сред по-малко обезпокоените на фона на средното за региона.   

Българските мениджъри са сред по-оптимистично настроените в Европа и когато бъдат конкретно попитани за ефектите от корона кризата върху компаниите, за които работят. Само 35% от тях очакват рецесията да има силен негативен ефект върху бизнеса, който представляват. За сравнение процентът на испанците, които очакват най-лошото е 54%. Бизнесът в Нидерландия запазва най-голямо самообладание, след като само 14% от него допуска кризата да се стовари с цялата си тежест върху предприятията в страната.

Като цяло с настъпването на епидемията от коронавируса песимизмът на бизнеса в Европа рязко се покачва. В периода преди пандемията например от рецесия на национално и европейско ниво са опасявали съответно 28% и 41% от всички бизнеси на континента, докато с настъплението на COVID-19 процентът им скача рязко на 56 и 66. Сходни са данните и по отношение на ефектите от рецесията конкретно върху състоянието на компаниите. Ако преди COVID-19 значителни негативни последици за дейността си са очаквали 26% от фирмите, след избухването на епидемията такива предвиждат 44% от тях.  

Просрочените плащания и намалената ликвидност като последица от тях са сред основните притеснения на мениджърите в настоящата COVID-19 обстановка. По този показател показателят на България (43%) почти съвпада със средния за Европа (45%). При тези условия голяма част от фирмите в България (70%) са принудени да приемат по-дълги срокове за разплащане, което е валидно и за повечето страни на континента. За решение на проблема със забавените плащания българският бизнес разчита до голяма степен (69% от компаниите) на доброволни инициативи на своите контрагенти, докато средно на Стария континент на този лост залагат едва 47% от мениджърите. Немалко от българските предприятия биха искали и въвеждането на ново законодателство от типа на Европейската директива за просрочените плащания. На тази директива се уповава едва 23% от бизнеса в Европа, а до миналата година над две-трети от мениджърите на континента дори не са знаели за нейното съществуване, припомнят авторите на доклада.            

Туризмът очаквано е най-тежко засегнатата индустрия в Eвропа в настоящата обстановка. Четири на всеки десет представителя на този сектор усеща жестоки последствия за бизнеса си, което е повече от всеки друг сектор в рамките на изследването.        

Извън рамките на Европейския доклад за плащанията, разликата в настроенията и оптимизма в Европа биха могли да се обяснят с регистрираните икономически показатели на съответните страни. България вече отчете едно тримесечие на спад на брутния си вътрешен продукт (БВП) на тримесечна и годишна база – през април-юни икономиката на страната се сви съответно с 10 и 8.5%. Това обаче беше по-малко от средното за ЕС и еврозоната, където спадът достигна съответно 11.4% и 13.9% за евросъюза и 11.8 и 14.7%.  

Още новини на theagency.bg.