Просрочените бързи заеми в България намаляват с 11.8% на годишна база през март 2018 г. до 342.8 млн. лв. или 12% от всички заеми, отпускани от небанковите финансови институции, сочат най-новите данни на БНБ. Успоредно с това кредитният портфейл расте – с близо 10% на годишна основа и 3.6% на тримесечна до общо 2.85 млрд. лв., според статистиката на централната банка.

За сравнение в по-слабите за икономиката периоди след 2009 г. нивото на лошите кредити е достигало над 30% в комбинация със стагнация в кредитирането. През последните три години небанковите финансови институции продават необслужваните си заеми много по-активно, на по-ранен етап и на по-чести интервали, което допринася значително за спада на просрочията наред с общия подем на икономиката и спада на безработицата. Компаниите за бързи кредити са втората по значение след банките група клиенти за компаниите за изкупуване на вземания.

Ръстът на бързите заеми изпреварва този на банковите кредити, който към края на март 2018 г. е 2.1% на годишна база. Продължава тенденцията на нарастване на потребителските за сметка на фирмените заеми, което отразява повишеното потребителско доверие в резултат на увеличението на заетостта, спада на безработицата и повишението на доходите. Над 81% от бързите кредити са изтеглени от домакинствата (потребителски или жилищни), което е 12% ръст спрямо март 2017 г. или 2.294 млрд. лв.

От март миналата година на предприятия са отпуснати 460,3 млн. лв. Общата сума на предоставените кредити на фирми намалява за година с 0,5%, а  делът на бързите заеми за фирми спада до 16,4%. Изглежда бизнесът предпочита да не взима кредити или да потърси финансиране от банка. Наблюдава се по-засилено търсене на кредити със срок на погасяване между 1 и 5 или над 5 години, което е още един сигнал за доверие от страна на потребителите и бизнеса.